автор: ma_gi

Харесваше да ти говоря за любов.
Аз времето за приказки просрочвах,
измисляйки че вече си готов
за моите ранени многоточия.

Харесваше ти погледа ми див
да бяга от случайното докосване,
а ти – по господарски мълчалив –
да ми показваш мястото за просяци.

Харесваше покорната ми длан
непокорени стихове да срича
и в тях да те изписва като в храм
и да се моли пак да я обичаш.

Харесваше пиянско-откровен
и недодялан, ала неподправен трепет,
със който нарисувах ти криле
и ореол – във тъмното да светиш.

Харесваше ти. А на мен? Не знам!
Сега съм трезва. И съвсем нарочно.
Сега е твоят ред да си пиян
от моите ранени многоточия!