автор: diga

Ще тe разходя тази нощ в сърцето си,
ще го разкрия до последната мембрана.
Ще ти представя онзи спомен зад завесата,
и чувството (което е останало) ...

Ще ти покажа скачащите пориви
танцуващи в химерната камина.
Породени от теб ли са? Надали!
Навярно са от приказки и синьото.

Тих бъди, до кътчето с сюжетите,
детайлно мислени и още неживяни.
А на старите любови силуетите
прескочи, че струва ми се - рано е.


Ще ти разкрия тази нощ сърцето си,
ще го оголя до последната мембрана.
Граби със шепи въглени за зимата.
От мен вземи си. После да те няма!!!