автор: Lss

Там Дунав се вие и тихичко тича,
вълните пенливи измиват брега.
От спомен изскочило босо момиче
по пясъка търси нетленна следа.

Душата се рее със волност на птица
над зидове древни с перчеми от мъх,
над каменна църква – Светата Троица,
над щедра земя с горещ житен дъх.

Свищовските лозници гроздове крият.
Във техните вити и здрави стъбла
е вплетена тайна могъща магия
на вятър и дъжд, и на плодна земя.

Свищовското вино във чаши проблясва,
чертае любов в ароматната нощ.
Звезда се откъсва, желание блясва.
Щастливецът връща се там в полунощ.

Свищов, ех, Свищов! Този град на дедите
открадва сърцето с магически зов.
Реката, небето, виното, звездите
там среща си дават – във този Свищов!