автор: angar

VI.
Когато в пълнолуние луната,
на зверове, на риби и звезди,
потайните пътеки освети,
и тръгва всичко живо на земята,
по някакъв могъщ, предвечен зов,
да търси свобода или любов,
майорът тихо се измъква през вратата.

Отива до портала със колата,
а после, със началник караула,
от пост към пост два часа ще вървят,
и всички постове ще проверят.

Със «Стой! Кой идва?» ги посреща часовият.
Началника допуска най-напред,
след туй на командира идва ред.
Последният спокойно приближава
и «Как е поста?» се осведомява.
Машините, печатите оглежда.
Тук изведнъж и тримата съглеждат,
на лунните лъчи във светлината,
как някой цепи право през нивята.

Той на вика на часовия «Кой ...?»,
самоуверено отвръща: «Свой!».
Ала видът му мигом се смалява,
когато командира си познава.

Човек с каквото най-много се хвали,
с това обикновено се проваля.
Ако е щурман – той ще се изгуби.
«Заместник по летателната част» -
най-тежка предпоставка ще направи.
Ако е «Замполит» - ще се забрави.
А «ВСС»* пък бомби ще стовари
пред полигона, в някои кошари!
«Началник щаба» дълго ще се чуди,
как може документ да си загуби,
а на самоотлъчките е цар
най-често някой комсомолски секретар.

Докато случаят се изяснява,
и тука четвърт час се изпарява.

Майорът тръгва и към друг обект.
Тук насред пътя му изниква силует
със полушуба, пушка и каскет.
Пазач от АПК*-то се оказа.
Позна майора и сърдечно каза:

- Майоре командире, добра среща!
Да бях те търсил, тъй не бих те срещнал!

И после нашироко заразказва,
че ей това е нива слънчоглед,
че АПК* е на стопанска сметка,
но край оградата, във всеки ред,
на много пити е видяна сметката ..!

Какво ли може да му отговори?
Не му е работа с пазач да спори.
Пазачът спи, а караул не спи!
И значи денонощно се яде!
И все от български юначни синове!

Ще провери, ще види, ще накаже,
но и пазачът е добре да каже
на АПК – да се съобразява
какво покрай казармата засява.
За слънчоглед и за бостан не става.
Добре е ечемик – с бодлив осил,
или пък тревна смеска, но тревата
да бъде непригодна за салата!

Той изморен във вкъщи се прибира,
но колкото и силно да напира
и колкото и дълго да се мъчи –
вратата си не може да отключи!

Съпругата му беше прелест! Фея!
Но напоследък нещо ставаше със нея.
От климактериум ли подранил,
или от пубертет неуталожен –
характерът й стана невъзможен.

Тя през нощта внезапно се събуди.
Че е сама в леглото – се учуди.
Потърси го в останалите стаи.
Обърка се – защо да я остави?

В миг от догадка цяла запламтя!
Тя своя ключ в ключалката постави
и на «заключено» го завъртя.

Майорът два-три пъти позвъни.
- Напразно!
- Моля те, Наташа, отвори!

Но злобно съскане се чу оттатък:
- Там, откъдето идваш, пак върви!
Или пък лягай, като куче, пред вратата!

Той от обида чак се залюля!
Ала сдържа гнева си, не преля!
Не блъсна с рамо, не строши вратата!
Не се повлече по акъла на жената!

Обидата ще стихне като вятър –
защо да правят на съседите театър?
Не трябва с луд и с бесен да се спори!

Реши проверката на караула да повтори.

И сума нарушения разкри.
И туй, което от курсантските години,
не беше във живота си видял –
видя и часови на пост заспал!

Той, както уставът и службата налага,
наказа всички, както се полага!

------
«ВСС» - началник на въздушно стрелковата служба в полка.
АПК – Агропромишлен комплекс
__________________________
Припомних си нещо от миналото, а с него и поемата си "Командир", 1982 г.
Реших да покажа и този откъс от нея, тъй като тука не го намирам, а и в откъсите в книжката "Поповата щерка" го няма.