Някога си, някой похлопал на портата някому ...
Сторил го: защото би откликнал ако му потропат, или - вярвал, че всичко на тоя свят му се полага. Вратата не се и открехнала.
Почукалият: се засегнал, нервирал, разсърдил и пред когото срещнал изрекъл за оногова много обиди.
А може би онзи: да не си е бил у дома или е бил възпрян точно тогава от други налегнали го грижи, или пък да не се е вълнувал от дирещи помощ, а е и вероятно да е имал зъб на молителя.
Когато хорските приказки го настигнали, одумваният не помнел защо не отворил тогава, а вече било и късно за обяснения.
И той: се засегнал, нервирал, разсърдил и пред когото срещнал изрекъл много обиди.
Иди та разбери: кой крив – кой прав.