Вървя на пряко - през съня си,
защото само там илюзиите стигам.
Пленявам знамената им по памет
от други сънища - хайдушки.
Не им говоря - да не будя мъртвите,
които ме обичаха наужким,
погребани след няколко въздишки
заедно с фалшивите им пушки.
Не ги прегръщам - врагове са,
на цялата обичаща човечност.
Поглеждам ги, за да ме помнят
и се завръщам като вечност.
Ани Николова