автор: Angelova_Rosi

Нямам право на дълго потъване
във мастило – два метра под кила!
Нека друг да раздава присъди
и да стреля от упор във миналото.
Всички пропасти вече отворих,
прелетях над горящи небета,
станах влюбен във себе си порив.
Но какво ти е криво сърцето ми!
Ти си древна и знаеш отдавна
колко можеш у мен да разхвърляш.
После аз ти обирам попарата
и отново опитвам да бъда…
Искаш мен! За любовен посредник
между твоята страст и живота.
Ти си силна в играта на ментор.
Свалям шапка! Умееш да водиш!
Знам, че имаш неземна природа,
и ме викаш в съня си отвъден!
Станах част от пръстта, станах корен.
Нямам право на друго потъване.