автор: bebvragalowski

Наричах те с библейски имена,
сънувах те, до ябълка красива!
Държеше плод от Неговата нива ...
Под стълба към охлузена стена,
дъждът от голотата ти отпива!
Но ти стоиш пред мен и листопад,
от вятъра подгонен те обгръща!
Усмихваш се, рисуваш бяла къща,
увиснала над архаичен ад ...
А песента, е все една и съща!!!

Краят също, предречен и мъглив,
на тласъци ме люшка към безкраея!
Докосвам те, дори защо не зная ...
Нахлувам в теб и мисля, че съм жив,
макар това да не е път към Рая!!!

Ръцете ти са топли и гориш,
а аз съм леден къс от планините!
Сърцето ми, душата и очите,
безсмъртно са набучени на шиш,
прокудени от пъзела на дните!
Нахлувам в теб и мисля, че съм жив,
дори това да не е път към Рая!!!
Докосвам те, и пак защо не зная,
пред твоя огън пея мълчалив ...
Да изгоря, или да чакам края?!