автор: KaktaKa

(с обич към внук ми, към Жак Брел и към авторката на една прекрасна книжка - "Ако бях голям")

- Не си бъркай в носа!
- Не се оригвай!
- Не мляскай!
- Не гази в локвите!
- Измий си ръцете!
- Лягай си вече!
- Не чуваш ли? НЕ чуваш ли? НЕ ЧУВАШ ЛИ?!
...Опитвам се да оцелея в свят, изпълнен със забрани и правила...
...Защо се появих с моята невероятна душа в това окаяно тяло?...
(Губя толкова време и енергия да се науча да го управлявам.)
...Уча се да редя кубчета. Открих, че ако сложа някое не както трябва, кулата рухва. Внимавам. (А и възрастните правят същото - само че с думите.)
...Добре, че още не мога да говоря. Така добре ме разбират, а и на мен нищо не ми убягва.
(Като гледам възрастните как се прикриват зад думите, просто ми е жал за тях.)
...Сутрин се събуждам с прекрасното чувство, че има още толкова много неща, които не съм видял, не познавам и не умея!
(Възрастните се събуждат скучни, уморени и нищо не ги учудва. Та това си е мързел.)
...Когато видя нещо непознато, искам да разбера какво е то. Знам, че мога и да си изпатя, но го изучавам и вниквам в него. (Възрастните обаче казват: "О, това е глупост!" - и го подминават, сякаш то НЕ съществува...)
...Когато обичам някого и той е при мен, аз му се радвам и съм щастлив. Когато го няма, откривам нещо друго, което е важно за мен, нещо друго, което да ме радва. (Това възрастните не го могат. Те обичат по странен начин - когато човекът го няма, обичат - измислят си пиеси - и още повече обичат - докато се съберат заедно, и тогава страдат, защото няма човек, който да се побере в предварително измислена роля.)
...Не ви искам полезните кашички и маниашката хигиена - искам нежност! (Вие май искате същото...)
...Но не си мислете, че животът ми е безоблачен. Мъчи ме един екзистенциален въпрос - ако имам братче или сестриче, дали това ще е upgrade на семейството, или ще са download - нати от някъде???