Събота свика под черните знамена черните сили и нападна доброто Човечество.
Доброто човечество, естествено, се изпълни със злоба, завист и алчност и започна да се самоизяжда в името на гущерчетата.
Тогава Неделята изпрати мириади бели сили под белите знамена да спасяват доброто Човечество, което изглеждаше неспасяемо. Част от белите сили отидоха да подкрепят Понеделника, който от другата страна на земята отбиваше атаките на тъмните сили.
Срядата се сблъска с тъмните сили и разгромена отстъпи.
Тогава синът й - Четвъртъка размаха чука, начука тъмните сили в миша дупка и освободи доброто Човечество от всичките му безчовечности.
И дойде Петъка и заля с любов, мир и красота Света.
... но Съботата започна да се пробужда...
Превод от дъблински ромо-норвежки на мирковски славянски