По пътечката,
далеч
от градската мълва,
вървя и пиша,
мълча задъхан.
В паметта си дращя.
Поспра…
и в сърце се сривам.
Вчера,
хранеше войниците
на „Бяла черква.”
Днес,
черквата ти – черна.
Денят
разсипва с черпак
остатъци
от ежедневна милост.
Грешка!?
Пропит живот –
живот на половина.
Скъсан полуден.
Часът… и 30 е!
И вече се смрачава.
Чаша грог…
и мед за гърлото ми, моля!