 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Разпридам се до пустота безвидна" | Вход | 6 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от Meiia на 17.11.2013 @ 13:29:52
(Профил | Изпрати бележка) | Цяла вселена е този бонбон!
Много хубаво!
И някак поетически нова те усещам тук.. |
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 17.11.2013 @ 17:53:00
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, Meiia!@>-->---Споделено от една дама с толкова проникновена душа и многократно признат талант, това звучи мотивиращо. Бих искала в необятността на Вселената освен за осъзната пустота да имам осезание и за безкрайноспектърната и` красота, защото тази тук и сега, вехнеща пред очите, катализира и без друго нарастващата в мен тъга.
Уютнинки и удивителности! |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от missana на 16.11.2013 @ 18:23:32
(Профил | Изпрати бележка) | Недей да гаснеш,
има хляб във теб.
От атоми не се плаши.
Във всеки дъх
потиснат от тъга,
живее Юлий Цезар скрит -
чрез молекула от дъха.
Дълбоко вдишвай го
и ще достигнеш
своята Фарсала.
Лицето ти от бръчките
ще се освободи,
а кожата ти
ще остане бяла!
Благодаря за вдъхновението! : Мисана |
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 16.11.2013 @ 22:02:29
(Профил | Изпрати бележка) | Е, тъкмо ми догаря клечката и ти "недей да гаснеш"...
ако в теб не угасне всичко, не можеш да усетиш светлината.
Благодаря ти за стиха, но стига с тия атоми, помолих те...
Страхове нямам май вече, освен от високо.:)
Освен децата и няколкото ми близки отдавна нищо няма значение и в това няма особена драма. Цезарски пориви нямам, нека величието е на този, който единствен го сътворява и излъчва.
Сега е време за поредния сън/ в съня/ :). Уютна и умиротворяваща неделя... |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от missana на 17.11.2013 @ 00:01:43
(Профил | Изпрати бележка) | Дължа наистина едно пояснение. Нямам претенции за висока поетична стойност на написаното, но текстът ми е кодиран и без пояснението, което следва, не може да бъде разбран от никого. И така обяснявам:
Има една знаменита математическа задача, чието доказателство е базирано на числото на Авогадро. В нея се твърди /и строго доказва/, че при всяко наше вдишване в дробовете ни попада по една молекула от предсмъртното дихание на Юлий Цезар!
Върху горното абсолютно вярно и парадоксално твърдение е базиран целият ми текст. Всяка една молекула е безусловно изградена от атоми /тук искам да те предпазя от заблуждението, че става дума за нечий ник. Става дума за реални физични атоми/. Ако ние се страхуваме да приемем чрез дъха си тези атоми, то не можем да приемем чрез дъха си и въпросната молекула от диханието на Цезар. Затова именно съм казал:"от атоми не се плаши".
При Фарсала се състои най-знаменитата битка на Юлий Цезар - тази, в която той разгромява Помпей /виж линка по-долу/:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A4%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B0
Фактически тя му открива пътя към императорския трон.
В случая ролята на Помпей играе Времето - най-страшният ни противник, а ти чрез погълнатата молекула от предсмъртното дихание на Цезар, го реинкарнираш в себе си и достигаш "своята Фарсала", като победител на Времето.
Боже мой, дано все пак да разбереш всичко това, умна главице, че взе да става много сложно, дори и за теб!
Желая ти сбъднати слънцепоредности! : Мисана |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 17.11.2013 @ 09:58:30
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за пояснението, разбрах вложеното. Не съм коментирала качествата на стиха, нямам право на това. Реагирах така, защото борбеността не е за мен, а и тук тя винаги е обречена. И ако спреш отправностите и битките времето само се оттегля, спираме да го създаваме...Ако победим без борба себе си - други победи не са ни нужни.
Светлослучвания!
|
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от missana на 17.11.2013 @ 10:41:41
(Профил | Изпрати бележка) | Да победим без борба себе си, означава да се оттеглим от себе си, да се превърнем в Нещо, което не сме ние, а То живее чрез нас. Това е единият път, предлаган от източни учения и религии, включително и Християнската /"Не живея вече аз, а Христос живее в мен" - апостол Павел/.
Аз съм твърдве малък, за да коментирам хилядолетната мъдрост и да давам съвети за противопоставяне. Но вътрешното ми убеждение е за Втория път. Този, който се противопоставя на изводите и мъдростта на човечеството за цялото му развитие досега. Да се извади и изведе навън патологичното от дъното на душата ни, затиснато от Реалността. Онова, което е нашия уникален знак за разпознаваемост. Суперкодът ни, който подобно на къс антиматерия анихилира при съприкосновенията си с тази Реалност. И да се даде и проправи живот именно на Този патологичен къс.
Защото Буда, Зороастър и Хермест Трисмегист са отдавна мъртви, но ученията им продължават да взимат неспирните си жертви.
Затова:
"Отърси се от Реалността и забрави за Мъдростта. Намери себе си вън от всичко това. Извади се от Ножницата!" /missana/. |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 17.11.2013 @ 18:08:05
(Профил | Изпрати бележка) | Не мисля, че човек съзнателно може да избере пътя си, Мисана, само може да следва това, което осезава и го достига. Спасение дебне отвсякъде, независимо през какви лабиринти и заобиколни пътчета ще минеш, разликата е само в степента на скапване от търсене и въртеж в тая цикличност. Теорията ти със суперкода не я знам, макар да си споменавал фрагменти от нея, нито имам задълбочени познания относно изброените мъдреци, но и те, и написаното от теб в последния ред, за който те поздравявам изразяват съвсем идентична позиция, независимо, че вероятно не го виждаш по този начин. Казвам го, защото се дистанцирам от следване на дадена идеология, без да отричам истинността и`. Истината тук е многолика, поради факта, че съответства на състоянието и съзнателността на всеки от нас, които са изменчиви, но на едно друго ниво няма подобно разделение. Преценките и виждането на разлики са израз на човешката психика. Именно чрез тях създаваме въпросната затискаща реалност. Но нека спра с думите.
Поздрави и усмивки |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от missana на 18.11.2013 @ 23:45:47
(Профил | Изпрати бележка) | Ако се хсъглася с теб, това означава, че се отказвам от понятието свободна воля. Мисля, че Платон в "Митът за задгробното въздаяние на Ер" бе казал крилатата мисъл: "Виновен е който избира, а Бог е невинен". Избор винаги съществува. Друг е въпросът дали и този избор не е вече предрешен от едно мегапространство с континуална мощност, от която не можем да се изплъзнем. То по всяка вероятност тук властва феноменът от квантовата механика, който образно е сравним с т.нар. ефект на пеперудата. Субектът влияе върху квантовата реалност до степен на промяната й. Многоликосдтта на истината, върху, която слагаш акцент е по-скоро в посока за нови пролуки, като в швейцарското сирене /например/. Според мен нещата стоят малко като с Евклидовата и Неевклидовата геометрия. И двете съществуват като паралелни вселени. Въпросът е коя е твоята. Коя ти не чувстваш чужда, защото би било безумие да хлътнеш именно в нея.
Радвам се, че обменяме мисли. В тази разнопосочност на мислите ни, може би се крие своеобразно диалектическо единство. Стига някой от нас /поне един/ да го съзре.
Среднощни усмихнатости! |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 19.11.2013 @ 17:08:04
(Профил | Изпрати бележка) | Ама то всички сме тук, именно поради въпросната сводобна воля, но доколко е Свободна, сам можеш да си отговориш. Очертали сме си периметър и се надбягваме със себе си и другите в него..на воля, инак.
Тук напълно подкрепям Платон, макар да не си заслужавам шестицата от изпита върху философията му, тъй като днес нищичко не помня, освен някакъв първичен свят на идеите, които ми импонираше. Ти за избора си отговори отлично. Съвсем така с паралелните вселени-има ли те в едната-другата за теб не съществува и е беззначно има ли я, щом състоянието ти не съотвества на атмосферата и`. Според тези квантово физични закони, поне доколкото имам интерси в тази област е абс.невъзможно нещо да се случи на произволен принцип, макар и привидно от нищото. Няма такъв филм, всичко си е абс.точно там и така, където и както трябва да е, според условията-било то предопределени "отдавна", катализирани чрез колективна воля или уж личен избор. Но на нас явно ни харесва вместо да се освобождаваме от периметъра на създадената действителност да си битуваме и в други, които непрекъснато създаваме с реакции или липса на такива.
Вече ми се спи :)))
http://www.vbox7.com/play:890511dc
|
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от missana на 19.11.2013 @ 19:39:55
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за Т.К. Текстът е в пълен унисон с темата.
Виждам, че доста свободно тълкуваш свободната воля. А не е ли сам по себе си този факт достатъчно доказателство за съществуването на такава воля. Разбрах, че ми говориш за знаменития пример на Платон за пещерата и сенките . Свят на сенките, наречен от древните учения Мая. Илюзорността на битието. Усещам, че си поддръжник на убеждението на Айнщайн: "Бог не си играе на зарове". Но в квантовата механика, изглежда това е факт. Само, че там числата върху зара не са от 1 до 6, а безбройно много. Просто, защото зарът е безбройностен. Аз мога да си "хвърлям" квантовия "зар" и да си създавам и руша вселени, все едно съм малко дете, което не мисли за последствията от действията си. И моят "зар" ще създава вселени. Стига да зная как точно да го хвърлям. И така ще отминавам всякакви периметри, включително и неподозираните за мен.
Човекът е същество с ограничена фантазия. Тези, които имат 1 наночастица фантазия повече от нормалния човек биват обявявани за гении. Най-много фантазия има детето, докато е още малко. Но с дегенерацията на тимусната жлеза то неотвратимо я губи и малкият Моцарт умира...
Междугалактически вдъхновения! |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 19.11.2013 @ 20:35:08
(Профил | Изпрати бележка) | Да, затова избрах тази песен. И не-това за пещерата и сенките ми го разказаха наскоро и ми бе толкова чуждо и трудно за възприемане, че дори не вярвах, че любимият ми уж Платон го е написал. Никога не съм отричала свободната воля, а ограничеността и тук-затова и описах симворично размаха и до този на нарисуваният от нас периметър. Тя дори не може да се разгърне като воля, а да не говорим, че е не изобщо толкова лична. Личен е само мотивът да се противопоставим на нещо, избирайки едно или друго. В тази връзка бе и коментарът за изборите ни. Истински такъв може да има само ако пред нас не стои такъв...не знам дали ще ме разбереш...
За въображението-представи си да имахме реалната творческа сила да материализираме всички безобразни мисли, които минават през главите ни....В един съвършен свят въображение в познатото ни човешко проявление не ни е необходимо. |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от missana на 19.11.2013 @ 21:30:09
(Профил | Изпрати бележка) | Много се радвам, че подхващаш темата за любимия Платон. Явно съдено ти е в този живот да преобличаш любими дрехи и хора /предимно мъже/. Едни от настоящето, други от древността. Платон е жалък крадец. Един от тези, които са били хванати в кражбата. На 18 годишна възраст е посещавал питагорейската школа. Лектор по онова време е бил великият Филолай.
Питагеройците не били вече по това време онова тайно и дълбоко законспирирано общество. И той успял да закупи лекциите на Филолай за жалки сребърници. Така се родили знаменитите диалози на Платон. А Платон не му е истинското име. Това му е мутренското. Бил силен борец с широк гръб /на гръцки - "плато"/. Оттам идва никнеймът с който подписвал ограбените от него произведения. Впрочем Вилхелм Бляшке в книгата си "Гръцката и нагледната геометрия" се опитва да докаже, че дори и Архимед е взимал по подобен начин резултати от Александрийската библиотека, както и, че често подвеждал своите колеги с неверни резултати. Има много примери за научната недобросъвестност в древноста, но понеже не зная дали философията е наука /поне от съвременна гледна точка/, не смея да причисля Платон към недобросъвестните учени.
Иначе мисля, че съм в състояние да разбера пункта, в който ми казваш:
"...не знам дали ще ме разбереш...". Не мисля обаче, че съм имал предвид, че в квантовия свят могат да се материализират въображаемите примери от рода на Бертранд Ръселовия "Летящ пегас".
Дотам дори и моето, иначе перверзно, въображение не би достигнало.
Лунновдъхновености! |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 24.11.2013 @ 00:29:03
(Профил | Изпрати бележка) | ами, темата не я подхващам аз, нито ми е толкова близка и позната.
Забравила съм почти всичко, а и изобщо много от концепциите през последните една-две години ми се струват от една страна напълно идентични в същността си, а от друга - съвсем чужди спрямо моите възприятия. В момента дори не желая да знам каквото и да е.
Преуморена съм от гледни и безвидни точки и многоточия.
Стигнала съм до един предел, но както наскоро споделих-не мога и дъхче или стотна разстояние да премина напред-като разбиране, виждане, усещане, всичко. Явно това ми е състоянието в момента - на временен поне застой във всяко отношение и просто трябва да приема, че ще е така. Мъртва точка. Знам ли, някой ден нещо може да ме оживи. Всъщност новото ми стихо е донякъде за това...
Ведра неделя от мен! |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от voda на 16.11.2013 @ 17:18:00
(Профил | Изпрати бележка) | Аз пък те приветствам, Лейди, за този нетипичен за теб кратък изказ, за яснотата, ритъма и мелодичността му.
Краткост и яснота, които не спъват дълбочината на мисълта!
|
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 16.11.2013 @ 21:47:21
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за навестяването. Не бих казала, че изказът е лаконичен. Единствено формата е по-кратка, но то така си дойде, без да има нужда от опашчици, веещи къдрици и шнолички. Истинското освобождение и дълбочина са в неизразимото...Тук са само фрагментарно изразени състояния, а има ли думи, с които имаш нужда да обясниш нещо, било то и на себе си - за каква яснота говорим?
Радвам се, че се отби.
Слънцемислия. |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от yoro на 16.11.2013 @ 13:37:23
(Профил | Изпрати бележка) | Много хора си мислят, че тези състояния са въпрос на избор.
Явно никога не са изпитвали и имали за постоянен спътник усещането за обреченост и предопределеност.
Желая ти чести поводи за заглушаване и опровергаване на всичко това и те разбирам много добре! |
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 16.11.2013 @ 21:43:10
(Профил | Изпрати бележка) | С първото съм съгласна. С останалите-еднакво и да, и не. Разглеждаш ги на една плоскост само. Заглушаване определено е нужно, но на всичко от което си станал волно или несъзнато част и зависим-зависещ поради това...Да си обречен какво толкова-след като си го видял и приел не търсиш да го замениш с други обречености. Благодаря за емпатията, yoro, дори да споделяме за различни състояния. :)
:) Моят час за заспиване отдавна мина, така че се изпарявам.
Поздрави и светлинки.
|
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 16.11.2013 @ 21:36:03
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Ружка. Състояние е, не е спорадично настроение, но да, човешко е. Самотата е освобождение, а не оковаване.Оковават отношенията и връзките, независимо с какъв заряд са и дали са принципни или конкретно насочени.Донякъде е и въпрос на привикване и приемане. И болезненост би могла да има в разбирането на това, а не в самотата, която е единствената, която те спасява.Имам едно стихче точно за това.Всъщност, не знам какво е да я няма, никога не ми се е случвало. И единственият ти избор е накрая вместо да те ужасява - да се сприятелиш с нея. По-същественото тук е, че далеч не обхваща просто някакви ракурси от даден отрязък живот, битие, отношения...а усещането е доста по-осезаемо и поглъщащо.
Букетче от усмивки. |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от kameja на 29.11.2013 @ 12:23:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Допада ми тази форма и ритъм на стихотворението. Тъгата идва някъде от дълбините на вселената и ни връхлита като вълна, според един мъдрец. Поздрави! |
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 30.11.2013 @ 16:21:27
(Профил | Изпрати бележка) | привет :))) при мъдреците вероятно е така, при мен като едно невзрачно същественце си е естествено състояние и по-скоро е изпълващо и проникващо, отколкото връхлитащо внезапно. Но и в двата случая си има важна роля, макар не винаги да я осъзнаваме.
П.С.а аз наистина съм очарована от картините ти и ефирността им!
|
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от kameja на 30.11.2013 @ 19:29:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Това, че тогава написа такива хубави неща за картините, ми даде импулс отново да започна с този начин на рисуване. Благодаря ти! |
]
Re: Разпридам се до пустота безвидна
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 01.12.2013 @ 22:23:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, то желанието е вътрешно мотивирано, потребност на изява, психотерапевтиране...Днес доста говорих с един художник на тая тема.
Няма как да не се изразя ласкаво за нещата ти, изобразителното изкуство ми е слабост, а при теб е сила :))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 800
ХуЛитери: 6
Всичко: 806
Онлайн сега:
