автор: strega

...
ще премълча остатъка от мисли
горчивите въпроси
всички къщи...
остана ми последната измислица
че имам дом където да се връщам
че има със кого да се сбогувам
че има откъде да заминавам
...
сама ме остави
да досънувам
голямата трева
на зазоряване
...
сама ме остави
да домечтая…
на тръгване съм малка
като точка
залепнала за дъното на стаята
готова за последното започване
сега е тъмно
пясъчно
пенливо…
две празни чаши
виното от снощи…
сега съм тишина
и си отивам…………………….
събрала даже раните си
в кошница
…
не ми е тъжно
всичко отминава
дори тъгата можем да изпием
не ми остана нищо за раздаване
не ми остана смях да те завия

очите са червени
като вино
ръцете на нощта се сливат с моите…
ще се роди денят
за да скъси годините
…
оставам тук
след толкова завои