 |    Космична реплика към Хесе Играем на стъклени перли,
на любови, на страхове...
Без време в съня се прицелваме,
a от време творим стихове -
с цветове, светлина и миражи,
оглупели за твърдия свят,
сякаш чакаме някой да каже
в стих поне, че сме къс необят.
Но сме смъртни и нищо такова
не отронва вселенската реч.
Думи-странници ни опаковат
и ни пращат безкрайно далеч
в експедиция на планета сурова
с нечовешки червени очи.
От сърцата (плеяди) свръхнова
си открадва за зарята лъчи.
И ни няма. Пристигнахме вече.
За земята сме... мъртъв език.
А сме живи, безкрайно далече,
дето вечност е равна на миг.
И ни има там, където светът ни
е яйце на последна представа.
Стеле пурпур небето ни. Път е.
И ни има. Но ни има в забрава.
Публикувано от alfa_c на 14.11.2013 @ 15:49:04
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Космична реплика към Хесе" | Вход | 9 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Космична реплика към Хесе
от Omaia на 17.11.2013 @ 15:32:56
(Профил | Изпрати бележка) | Това стихо ми направи впечатление, още когато го четох на едно друго място. :)
Необят си, meiia. |
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 17.11.2013 @ 18:47:17
(Профил | Изпрати бележка) | Направило ти е впечатление, защото тези нереални перли са и в теб по някакъв начин!
И изобщо не се опитвай да ги избягваш! Обречена си им!
Не аз съм виновна, а Хесе..:) в .. истинност.
Благодря ти! |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от Boryana на 16.11.2013 @ 12:01:10
(Профил | Изпрати бележка) | Истински живи май сме само там - безкрайно далеч; там, където, освободени от всички нетрайности, земности и материалности, понякога, безкрайно и лечително сами, успяваме да бъдем себе си.
Винаги ми провокираш размишления някакви... Ей...:) |
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 17.11.2013 @ 12:46:06
(Профил | Изпрати бележка) | Не те водя по добри пътища аз значи..:). От много мислене файда няма. доколкото и аз вече започвам да разбирам прословутата фраза. Ама пак ги мъдря безсмислени, като че от мен зависи нещо:).
"лечително сами" много ми хареса!
Остава да стигна и до своето "лечително мълчалива" и.. ще се излекувам от всичко навярно:).
Благодаря ти! |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 14.11.2013 @ 20:49:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря за удивителната усмивка!:) |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от missana на 14.11.2013 @ 16:58:14
(Профил | Изпрати бележка) | Едно от мистичните послания на Мея! А напоследък виждам, че тя плътно се е устремила в тази посока. Това особено ме радва, защото нейният талант, съчетан с мистичното начало ще даде блестящи образци:
"И ни няма. Пристигнахме вече. За земята сме... мъртъв език.
А сме живи, безкрайно далече, дето вечност е равна на миг.
И ни има там, където светът ни е яйце на последна представа.
Стеле пурпур небето ни. Път е. И ни има. Но ни има в забрава."
Прекрасно стихотворение, за което най-искрено те поздравявам, Мея!
Твой: Мисана
|
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 14.11.2013 @ 20:57:14
(Профил | Изпрати бележка) | Аз отдавна съм се устремила в тази посока, Мисана...
Да оставим поетическите проявления, говоря за житейските. И не ме блазнят върхове, а от падения се пазя, което значи, че съм в някаква нула на неслучване. И благословена да е, всъщност, колкото и другото да си покава рогата все някак.
Какво казва героят на Хесе:
"Йозеф Кнехт внушава на учениците си: "Ние смятаме класическата музика за екстракт и същина на нашата култура, защото тя е неин най-ясен, характеризиращ я жест и проявление... изразителността на класическата музика означава: посветеност в трагизма на човешката природа, съгласие с човешката участ, смелост и ведрост! Такова трябва да бъде и звученето на нашите игри на стъклени перли, на целия ни живот, на всичките ни дела и страдания."
И се питам...
имаме ли смелост за такива игри на стъклени перли?!
Или си умираме да се заблуждаваме с какво ли не... |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от missana на 14.11.2013 @ 22:25:18
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за това откровение. Толкова хубаво го каза и сподели!
Лека вечер и нови поетични успехи! : Мисана |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 15.11.2013 @ 23:08:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз благодаря!:) |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от kameja на 14.11.2013 @ 17:10:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Всичко, сътворено от човека ще остане в информационния океан / така казват/. И в някой далечен ден по галактическото летоброене, може дракони да пишат поезия. Стихотворението ти е с богата образност, мистична атмосфера, с философски заряд. Хубаво е! |
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 14.11.2013 @ 21:00:13
(Профил | Изпрати бележка) | Отчаяно много се надявам дракони да не пишат поезия при днешния прочит на понятието "дракон". Всякакъв прочит...
Но е вярно, нишо не е слово просто така.. То вече се е случило някъде.
Ако имаме влияние върху процеса, значи сме отговорни за най-доброто случване от всички възможни.
Благодаря ти! |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от kameja на 14.11.2013 @ 22:55:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз мислех за драконите на Урсула Ле Гуин - митични същества извън времето и пространството. |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 15.11.2013 @ 23:11:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Приказните - може:)... |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 14.11.2013 @ 21:01:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Райчо, че се спря при моите космични бълнувания! |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от zebaitel на 15.11.2013 @ 07:31:38
(Профил | Изпрати бележка) | Думи-странници ни опаковат
и ни пращат безкрайно далеч
в експедиция на планета сурова
с нечовешки червени очи...
Не знам защо точно тези редове ме привлякоха да поразсъждавам, Мей, при положение, че всеки един стих позволява да бъде тълкуван по много начини. Може би защото се опитваме да се запознаем с думите, да ги приближим до себе си, да станем част от тяхната общност, да не ги ползваме само като лъскава опаковка.
Въпросът е доколко успяваме!
Имам още много пъти да го чета и да си разсъждавам!
Моите почитания, Мей!
|
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 15.11.2013 @ 23:13:20
(Профил | Изпрати бележка) | Придаваме си форма чрез думите. Ние самите сме дума на себе си. Но някъде та, далеч, това е се разпадне и ...
Благодаря ти! |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 17.11.2013 @ 12:48:18
(Профил | Изпрати бележка) | Извинявай..
пръстите ми пак не са усещали бутоните (понякога така им става) и липсват букви.
"там, далеч, това ще се разпадне"..
|
]
Re: Космична реплика към Хесе
от kristi на 25.11.2013 @ 18:03:09
(Профил | Изпрати бележка) | Когато неизмерното и необозримо пространство се почувства слабо, мята гръмомълния, така щото да се разпръсне на милиярди парченца. Тогава крехките за земното битуване сетива на твореца се опитват /и го правят/ да подредят пъзел, който хем да е отражение на земното, хем да е част от онова неизвестно, което държи ръката на пишещия, рисувашия, създаващ ноти...
Ти редиш пъзели, Мей!! |
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 29.11.2013 @ 21:50:58
(Профил | Изпрати бележка) | Така и не го подредих този Пъзел аз..:(
Но имам подозрението, че тъкмо го подредим и отгорени ни го разбъркват, нарочно. |
]
Re: Космична реплика към Хесе
от desert_inrose на 16.12.2013 @ 08:05:27
(Профил | Изпрати бележка) | много интересно наистина - хем ни има, хем ни няма
имам такива усети понякога
//пък Хесе ми е любим автор :) |
Re: Космична реплика към Хесе
от Meiia на 16.12.2013 @ 20:26:47
(Профил | Изпрати бележка) | Дано не забравяме, че хем ни има, хем..повече ни няма:)
Благодаря ти! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 803
ХуЛитери: 4
Всичко: 807
Онлайн сега:
