автор: daro

В уж невинните ни жестове,
затаена, зейва тайната.
Ръката иска да опита…
да вкуси тялото опипом,
да се омае и насити.
Когато стисне пустота
алвеолите се пукат
от възврелите езичета на капиляри.
Очи на пръстите в дланта попиват
и в дълбинното откриват
сродството им с пръста.
Коварството на страсти подстрекава –
вземи, това са дарове на любовта!
Но громи те липса на взаимност.
Каква печална, тлъста болка,
вкопчила стремежите на вятър.
Любовта е бродницата над земя.
И плътта отдадена от Чистота
в приземие на личен дом,
разцъфне
тегне
свие се на тон
от Висшата октава.
Влива се в пълнота
или капва от премала.