Преразказахме живота
до премала.
Нарисувахме сезони
със бои.
Състарихме камъка
с душите си.
И всичко е - да не боли..
...от липсата на пролети
и есен,
от самотата в белите
коси,
от недостига на лична
песен,
от сухотата в чуждите
очи.
Изпуснати сме всичките-
оси, без кошер.
Жужим и хапем,
а мечтите си мълчим.
Ани Николова