 |  Кое е това, което не достига
еднакво
въпреки, че сме различни...
и щастието шеметно залязва
зад хоризонта -
гърбав знак в очите...?
Да вярвам ли, че някога ще стане
морето сол,
брегът ронлив - пустиня,
а в капка дъжд затворена душата
приела формата й
ще умира.
...Страхувам се от прилива неспирен
на това, което идва неусетно. -
Вретеното на залеза развива
до всеки нишката си
безконечна...!
Публикувано от hixxtam на 12.11.2013 @ 10:46:44
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Вретеното на залеза" | Вход | 10 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вретеното на залеза
от arkoudaki на 17.11.2013 @ 20:30:25
(Профил | Изпрати бележка) | Философия, дълбочина и форма!
Адмирации! |
Re: Вретеното на залеза
от missana на 17.11.2013 @ 20:58:50
(Профил | Изпрати бележка) | Blagodarja ti!
Naistina sum trognat!
Tezi dni vaznamerjavam
da komentiram mnogo ot tvoite tekstove, koito uprajnjavat mnogo silno
poetichno vazdeistvie varhu men. V momenta ne sam pred kompjutara si (gostuvam) i njamam dori kirilica na klaviaturata. Izpolzvam otkradnato vreme, za da ti kaja merci.
Tvoi: Misana |
]
Re: Вретеното на залеза
от yoro на 12.11.2013 @ 20:22:10
(Профил | Изпрати бележка) | Многопластова необятност на изказа, която в своята емоционална и смислова дълбочина не дава отговори, но оставя безброй отворени пространства. От възприятията и въображението ни зависят посоките, които ще изберем.
Поздрави! |
Re: Вретеното на залеза
от missana на 12.11.2013 @ 21:17:49
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти много за оценката и за коментара ти!
Единствената констатация-отговор в текста е, че залезът /не като астрономическа единица, а като Финалност на формите/ достига до всяка една причинена Конкретност. За останалото остава валидно казаното от теб.
С най-сърдечен поздрав: Мисана |
]
Re: Вретеното на залеза
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.11.2013 @ 12:36:22
(Профил | Изпрати бележка) | Харесвам, когато поезията поставя въпроси, кара ни да се замислим, или ни дава енигми за разрешаване.
Наистина, кой е гърбавия знак в очите? Не се наемам да гадая, въпреки, че имам някои предположения. Но отговора не е важен. Важен е въпросът. |
Re: Вретеното на залеза
от missana на 12.11.2013 @ 13:08:07
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубав коментар. Благодаря ти, Лео, както за него, така и за оценката ти!
И искам тук да дам разяснения за гърбавия знак в очите. Един абсолютно резонен въпрос - съвсем на място поставен.
В текста ми е указано, че този гърбъв знак е самият хоризонт. Но наистина, защо хоризонтът е гърбав знак за очите?
Отговарям веднага - защото Земята е кръгла. Всеки, който е наблюдавал кораби на морския хоризонт е виждал, че по-далечните "хлътват" леко с долната си част под водата, сравнени с по-близките. Това е гърбицата на хоризонта. Тя идва от кривината на кълбото, което е Земята. Реално съществуваща гърбица за очите ни - оставяща гърбав знак в тях!
Още един път ти благодаря,Лео, за този прекрасен въпрос!
Твой: Мисана |
]
Re: Вретеното на залеза
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.11.2013 @ 13:20:40
(Профил | Изпрати бележка) | О, но аз по никакъв начин не съм искал да те питам за съдържанието или смисъла на написаното. То си остава неизменна привилегия на автора и добрия тон винаги изисква да не се иска от него да дава разяснения. А и в енигмата на написаното се корени и неговото чудо, неговата загадъчност, която всеки може да разбира според своето светоусещане и чувствителност.
Мисля, че най-изящните, смислени и заслужаващи си произведения на човешкото творчество се отличават именно с тая многопластовост и нееднозначност на съдържанието. Разбира се те са във възможностите само на най-добрите сред авторите и ти, смея да кажа се доближаваш до това определение. Но да не бъда досадно хвалебствен винаги може да се желае и повече и в това е именно предизвикателството пред всики нас - пишещи и мислещи. |
]
Re: Вретеното на залеза
от missana на 12.11.2013 @ 14:11:41
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Лео! Абсолютно споделям казаното от теб. И аз никога не искам разяснение за използвани от даден автор образи. Благодаря ти и за хубавите думи, които казваш за мен. Аз съвсем доброволно разясних, моята визия за образа. Просто едно споделяне с всички останали. Не съм си помислил дори, че ти изискваш да разяснявам този образ.
Желая ти най-хубав ден!
Твой: Мисана |
]
Re: Вретеното на залеза
от kameja на 12.11.2013 @ 13:19:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Това, което не ни достига е може би това, че идваме от идеалния свят , а тук не го откриваме. Може би задачата е да го създадем отново - първо в себе си, а после и отвън. |
Re: Вретеното на залеза
от missana на 12.11.2013 @ 14:13:26
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Камея, за този много мъдър коментар!
Дано времето ни стигне, за да решим така поставената от теб задача!
Твой: Мисана |
]
Re: Вретеното на залеза
от kameja на 12.11.2013 @ 13:20:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Написах ти писмо в личните бележки. |
Re: Вретеното на залеза
от Rodenavlotos на 12.11.2013 @ 13:25:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Сътворил си една великолепна, твоя версия на легендата за трите парки- предящи, отмерващи и режещи нишката на човешкия живот. Интелигентно, с оригинални и красиви метафори. Поздрави, Мисана! |
Re: Вретеното на залеза
от missana на 12.11.2013 @ 14:22:43
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за този коментар, приятелко!
Ти си видяла в моя текст скритото присъствие на Лахезис - мойрата на Миналото. Сега ми припомняш, че може и да съм имал подобно нещо предвид, но разбира се съм го забравил, предвид възрастта ми и обстоятелството, че това стихотворение е писано доста отдавна. |
]
Re: Вретеното на залеза
от Rodenavlotos на 12.11.2013 @ 15:05:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз само предполагам. Нищо не твърдя. Но тази метафора на вретеното и изтегляната към Залеза нишка, ме наведе на подобни разсъждения. Може и да съм видяла нещо скрито, а може и да съм си го въобразила. |
]
Re: Вретеното на залеза
от missana на 12.11.2013 @ 15:17:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Употребил съм и в заглавието и в самия си текст израза "вретеното на залеза". Залезът не в буквален - повседневен смисъл, като астрономическо явление, а залезът като явление и принцип на Свършека за всяка конкретност. В този смисъл наистина има нещо общо и с мойрите. Съгласен съм с теб. Това е залезът, който неусетно се добира до нас и рано или късно неговото вретено развива нишката си до всяка Конкретност /т.е. до формата, която е носител на тази Конкретност/. |
]
Re: Вретеното на залеза
от Iszaard на 12.11.2013 @ 14:09:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Твоята поезия е чиста метафизика. Тя навива и развива от началото към края и от края към началото нишките на душата. Винаги ми е трудно да коментирам, защото по-скоро усещам интуитивно множествеността на смисъла, който може да придобие най-различни форми, ако го въвлечем в някакъв процес на материализация :) |
Re: Вретеното на залеза
от missana на 12.11.2013 @ 14:18:56
(Профил | Изпрати бележка) | Едно от малкото неща, които ми носят удовлетворение от публикуван в сайта мой текст е, че евентуално би могъл да бъде харесан от теб, защото високо ценя мнението ти и нетривиалния ти начин на мислене. Определен вид текстове /към тях причислявам и този/ по принцип допускат неизбежна смислова нееднозначност. Трудно ми е да преценя дали това е предимство или недостатък за този род текстове. Но вече отдавна съм се примирил с този факт.
Много съм ти благодарен за хубавия ти коментар, а също и за оценката на моя текст!
Твой: Мисана |
]
Re: Вретеното на залеза
от Iszaard на 12.11.2013 @ 14:29:11
(Профил | Изпрати бележка) | Ще си позволя повторен коментар, защото ме заинтригува твоят отговор. На първо място така нареченият нетривиален начин на мислене не е някаква мистификация, нещо непостижимо и изключително. Напротив, според мен всеки буквално, след придобиване на определени качества би могъл да освободи или поне да се поприближи до собствената си индивидуалност - уникална, неповторима. На първо място това става със смелостта да възстанеш срещу клишетата, най-вече в начина на мислене. Оттам се променя чувствителността, както и постъпките естествено. Но темата за персоналността и индивидуалността (Другият) е доста дълга и щекотлива.
На второ място нееднозначността на един текст е безспорно, неопровержимо богатство, защото както знаеш, колкото е по-близо до Извора една проявена същност, толкова е по-всеобхватна.., но и това е доста дълга тема. Ще се радвам да разбера доколко си съгласен с изложените от мен доводи. :)
|
]
Re: Вретеното на залеза
от missana на 12.11.2013 @ 14:40:58
(Профил | Изпрати бележка) | Съгласен съм сто процента с всичко, което казваш. Може да ти прозвучи дори странно, но точно това имах предвид по първата точка от новия ти каментар. Просто не исках публично да те хваля, че си постигнала тази степен на на вътрешния духовен път, при която текстовото извеждане навън на уникалността ти, ни позволява да я обективираме като нещо нестандартно, защото не всеки е постигнал този духовен напредък.
За втората точка, засягаща многозначността в смислов план на текстовете, също съм съгласен. Има и други текстове разбира се - простички и ясни, които също въздействат силно. Например шлагерното:
"Две неща ми трябват на Земята.
Те са Любовта и Свободата.
Жертвал биж живота безвъзвратно за любов.
Любовта да дам за Свободата съм готов."
Още един път ти благодаря за тези важни и стойностни разяснения, които направи!
Твой: Мисана
|
]
Re: Вретеното на залеза
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 12.11.2013 @ 17:54:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Интригуващ стих, Мисана, като се започне още от нестандартното заглавие. Браво! |
Re: Вретеното на залеза
от missana на 12.11.2013 @ 18:19:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти за хубавите думи, които казваш. Трогнат съм!
Желая ти нови вдъхновени стихотворения!
Твой: Мисана |
]
Re: Вретеното на залеза
от voda на 12.11.2013 @ 21:24:48
(Профил | Изпрати бележка) | Някои теоретици напоследък говорят за интелектуализация на поезията (Стефан Цанев), което се изразава в това - текстът да предизвика размисли у читателя, а не да му натрапва емоциите на автора.
Тази творба отговаря напълно на тези изисквания - доказват го направените коментари.
Искам да всзема отношение и по въпроса - дали авторът трябва да обяснява замисъла си.
Ами, трябва или не, ето че го прави, особено когато е недостатъчно разбран. И не виждам нищо лошо в това.
Авторът трябва да знае какво казва, да е наясно с идеята си. Отговорът "Не мога да обясня, поезия не се обяснява" за мен е неубедителен.
Айнщайн е казал, че, ако не можеш да обясниш мисълта си ( дори на едно 6-годишно дете!), значи, че и сам не я разбираш.
Доволна съм, Мисана, че обясни израза "хоризонта - гърбав знак в очите".
И благодаря!
|
Re: Вретеното на залеза
от missana на 12.11.2013 @ 21:59:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз ти благодаря много, Елица, за този безценен коментар! Образът за хоризонта - гърбав знак в очите, е резултат на дългогодишни наблюдения на хоризонта във всеки един смисъл - като суша и като вода. Използвам случая да споделя, че така съм наблюдавал с години наред облаците. Малко са хората, които са им отделяли толкова много време. Но облаците не като метереологични, а като митологични обекти. Лежах по 3-4 часа ежедневно на покрива на родната си къща и съзерцавах облаците. Бях стигнал дотам, че нощно време в сънищата си ги сънувах непрестанно. Естествено е, че имам много стихотворения с облаци и техни неподозирани свойства. При мен няма измислени образи. Държа да подчертая ясно това. Всичките ми образи се явяват директни наблюдения с физична първооснова! |
]
Re: Вретеното на залеза
от voda на 13.11.2013 @ 07:15:22
(Профил | Изпрати бележка) | Трогната съм от това споделяне с мен, Мисана, и с нетърпение очаквам да публикуваш някой от стиховете си за облаците.
Не мога да си ги представя като митологични обекти и ми е крайно любопитно.
Надявам се срещата с твоята поезия да развие в мен нови естетически критерии...
И дано! |
]
Re: Вретеното на залеза
от mariposasenelalma на 13.11.2013 @ 00:40:54
(Профил | Изпрати бележка) | "Кое е това, което не достига..."Може би познанието, към което винаги се стремим и никога не можем да достигнем. То е като хоризонт, към който колкото повече се приближаваш, толкова повече се отдалечава.
"Да вярвам ли, че някога ще стане морето сол..."
За да вярваш трябва да знаеш, да си сигурен.
А как да бъдеш сигурен, когато е "неспирен прилива" и "безконечна нишката на вретеното". Някога, някой ден светът ще стигне до Залеза и...всичко ще свърши.Но сигурно, за да започне
отначало... НЕ знаем...
Извинявай, че почти винаги съм последна...
Сърдечни поздрави и...до скоро!
РС: Дано съм се изразила правилно, дори и да не съм права.
Нямам сили да го прочета... |
Re: Вретеното на залеза
от missana на 13.11.2013 @ 08:25:24
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси, Ваня, за оценката и за коментара ти! Много интересни въпроси повдигаш.
Има нещо, което е еднакво и не достига на всеки един от нас, въпреки, че сме различни. Ако го нямаше, нишката на вретеното на залеза нямаше да може ни достига, въпреки, че тя е безконечна. Простичко бих отговорил така. Не ни достига някакъв вид Съвършенство.
Не знаем, дори, дали в една падаща капка дъжд не е затворена душата на някой наш близък покойник. Щом като при всяко наше вдишване в дробовете ни попада по една молекула от предсмъртното дихание на Юлий Цезар /математически строго доказуем и известен факт/, защото да ни учудва и тази хипотеза.
Желая ти вдъхновен ден! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 722
ХуЛитери: 3
Всичко: 725
Онлайн сега:
