автор: Dimi

Не сега, не тършувай из бухали,
даже с крак не побутвай рояка им,
няма нищо по-лошо от мухъла
зад фасада от сладки очаквания.
Тежък грим е споил ветровете ми,
честно, дребна монета е ролята.
Надхитри ли пожара на действието,
щом за опиум сложи отрова?
Не помръдвай, мошенико мръсен,
само крачка и ставаме измет.
Еднояйчен близнак ми е спусъкът,
а избраник – задгробният клисар.
И защо ли? Скалъпи ми трилър
и напъха стиха ми в намордник,
ваксинира ми бяс против истина,
облада ме и после засводничи.
Лъжа нагло? А бърза ръката ти
да кълве от мъзгата на раните.
Свалям картите, край на театъра,
размених те за хапче Нирвана.