Като късчета от злато
деликатно са изляти
в меки и овални гънки,
с брънки и спирали тънки.
Омагьосани. Безбрежни.
Разтегливи. Безметежни.
Ненатрапчиви и фини.
Благородни и раними.
Разпилени и безкрайни,
знаят всичките ми тайни.
Щом усетят, че за мене
страховете ми са бреме,
в здрави мрежи ги събират,
лъкатушат, но не спират.
Посвещават ми надежди
непремерено, копнежно.
В глътка обич ги разтварят
и не спират да повтарят,
че ще мога да се справя,
ако имам малко вяра.
Винаги са буйни, млади -
пенещи се водопади.
Все нагоре, нависоко...
Мислите ми са посоки.