автор: Antioh

В цялата лудница в отделението по едно време линейката от Харманли докара 19 годишно момче сириец. Само колко актуално. Почна се.
Запушени артерии на краката и едвам ходещ. Млад сирийски бюргерист, демек още д-р Лео Бюргер бе предизвестил , че ако не се лекува го чакат некрози или гангрени на крайниците и както е известно болестта е характерна за общности с нисък стандарт на живот. У нас почти всеки 15ти страда от същия проблем и да си кажем честно, никак не е хубаво за младите да остават без крайници. Дрехите му мръсни, вида му нечистоплътен, явно условията в лагера не бяха особенно добри. Само като погледнеш скъсаните му обувки и ти става толкова тъжно, че си готов веднага да събуеш своите и да му ги предложиш. А в лагера сигурно имаше още стотици като него. И сигурно и нямаше друг чифт обуща.
Българска дума не знае, английски също, сам, придружен от един санитар, но се усмихваше въпреки болките си. Никакви документи за самоличност у него освен стара снимка от рентген и измачкана пожълтяла епикриза написана на родния му език с онези ситни и красиви йероглифи, от които пък българския лекар нищо не разбира. Друго у него няма. Нищо друго освен очите му от които струи живот, живота на човек напуснал родния си дом, гонен от война, без майка, без баща и видиш ли съдбата като добър пастир го бе докарала на паша до България. Колко е пъстър живота на някой младежи. Отнякъде изкара малка парцалена кукла и даде да се разбере, че има по малка сестра Айла, която той не знаеше къде е, но разпалено обясняваше на родния си език, как ще я намери и ще и върне куклата. Боже, в тоя лагер имаше още десетки деца, отделени от дома, без връзка с родните си. Докато обясняваше, никой не разбираше думите му на друг език, но всички разбираха болката му изписана по лицето, сякаш е разтворена книга която всеки може да прочете.
Санитаря каза, че не е ясно къде са родителите на момчето, още са в Сирия или пък са успяли да избягат. Подхвърли, че в лагера почти всички са пръснати и се чака дълго, докато намериш я брат си, я сестра си, я баща я майка. Много разделени семейства имало, много имало без документи и видиш ли, българската ни администрация, трудно се справяла с този проблем. А по новините ни обясняват как вълните от бежанци тепърва започват. Явно с тях и проблемите.
Всъщност изобщо не се знаеше дали има родители, дали е ходило на училище и е било примерен ученик или е вече някой 19 годишен закоравял убиец и престъпник, който разни фанатици са научили да държи Калашник още на пет. Къде е сестра му, къде са мама и татко, нищо не се знае, а и няма преводач. Разбираме се посредством универсалния език на десетопръстната система. Работи перфектно дори и в българска болница. Установи се че, че въпросното момче е заловено на границата преди няколко дена и закарано в бежански лагер край Харманли. Май това трябваше да го броим като здравен статус преди идването му в отделението. Колкото и произхода му да бе мистериозен очите му си бяха като на дете. Като на истинско 19 годишно момче с добра душа, което бяга от звука на бомбите и свистенето на куршуми в родината му. Та, ако на друго не може да се вярва, понякога може да се вярва на очите на човек, те казват всичко и мъката и радостта му.
В една модерна българска болница, каквито са повечето у нас, за облекчение на лекарите се използва софтуер в който се въвеждат данните за всички постъпили пациенти и техните заболявания, както и съотвентните „пътечки“ по които се насочват болните, за да може в последствие здравната каса да плати на болницата за лекувания пациент. До тук добре, но софтуера не беше предвиден за ситуации в които в българска болница ще постъпват бежанци или сирийски деца преминаващи границата ни нелегално. Първия въпрос беше, как му е ЕГН-то на това дете и изобщо в Сирия имат ли ЕГН-та. Как изобщо да го заведем на отчет при нас. Поне му разбрахме името , казваше се Саид. Обърнахме се към Здравното министерство. Пациент без ЕГН, сириец, дете, 19 годишен, данни за майка и баща липсват, български не говори, състояние лошо, критично, нужда от хоспитализиция, как да го въведем в системата? Ако не го въведем в системата, не спазваме закона, касата няма да ни плати, лекарите няма да си получат заплатите, драма. Хората от министерството съответно бяха заети с разрешаването на далеч по сложни казуси, та бяха така любезни да ни пренасочат към Социалното министерство, тъй като те „отговаряли “ за това. От там, ни отговориха с въпроса защо това дете няма „така наречения временен полицейски номер“, който се давал на пребиваващите бежанци , а отговора който вече бяхме получили от хасковската полиция беше, че детето е преминавало границата не като бежанец, а като нарушител и следователно е под ударите на закона и такъв номер не му се полага, а килия вероятно, след производство по бързата процедура. Като се замисля, май е по добре за сирийците да са в български затвор, отколкото в български бежански лагер за сирийци. Там късмета им може да е по голям. След още няколко разговора с двете министерства се оказа, че всъщност няма кой да помогне, няма кой да обясни и никой нищо не знае по въпроса, как, кога и защо, това дете е попаднало тук и всичко това си беше явно в пълен унисон с генералния план на държавата относно сирийските бежанци? Плана е, че няма план, за пореден път ще отсраняваме проблемите креативно в движение. Българите сме царе в тази дисциплина. Същия генерален план явно очаква и генералните вълни от хиляди бежанци които се очакват тепърва. Добре дошли, нека нашата страна сега е Ваш дом, мили сириици. Да допълним, че на въпроса „защо не е придружен от полицай тогава“, полицията чистосърдечно се усмихна по телефона и отговори шеговито, че знаят за случая, но нямат хора в момента. Издирват далеч по големи и важни нарушители от „този сириец“.
В крайна сметка локално се реши Саид да бъде приет в болницата предвид лошото състояние в което се намираше, а останалите въпроси относно лечението му и самоличността му щяха да търпат разглеждане на по късен етап, Бог знае от кой. Като разбра, че му е приготвено легло и ще се наложи да остане, Саид каза звучно „Ноу, ноу, ноу“ с произношение на завършил Кембридж и даде да се разбере, че иска да го върнат там откъдето беше дошъл - лагера край Харманли. Нямаше как да се противим на свободната му воля та дадохме му всички необходими документи и бланки написани на чист български които трябва да подпише за това, че доброволно се отказва от лечение, подписа ги без изобщо да е наясно какво подписва, както диктува демокрацията у нас, качи се отново в линейката и си замина заедно с неясната си мъглява съдба ,която бе прибрал някъде между рентгеновата снимка, куклата на сестра си и епикризата с йероглифи. Единственото което носеше у себе си.
Сега в отделението следим новините със трепетно очакване за хилядите нови бежанци идващи насам и ни идва да полудеем от радост от генералния план на България как да се справи с тях.