"Стихът е живо същество"
П. Кюрман
Понякога, когато нощем
животът сенките си сплита,
от дълбините
без посоки
се ражда стих и сам излита…
Като бездомна нощна птица
се спуска тихо над душите
и дири мисли, на които
с любов да изкълве очите,
да се пресели в тях с надежда,
че има дом – добра бърлога –
и с думи щом го занарежда,
да стане негова утроба…
Ще кажете звучи зловещо,
но този стих се е загнездил
в душата ми…
Заради него
за тъмнината не прогледнах.