автор: daro

Днес, когато трябва да се радва,
днес, когато душата му се къса,
усмивките му са откъслеци
от шийката на гълъб.
Сега, когато дарове преглъща,
сега, когато е снишено слово,
близостта отделя от небрежност
плода на святата му тленност.
Любовта излъчена от непогрешимост
е неотменната ни Мирова изява.
Към фигурки остава равнодушен.

Душата му, отбранена е от органи.