Отпивам чаша есенна мъгла,
свещица палвам за спокойна памет.
Ден спомен! Мъртвите изпитват глад,
такъв, насита за какъвто няма.
Долита с меч Архангел душобер,
а сенките на живите немеят.
Изпраща им от мъртвите хабер,
такъв, какъвто само той умее
да пренесе през райската врата,
прикрита в храст на гробището. Вляво.
Подухва вятър и гаси свещта...
Било е сън за живите наяве.