Страшно стене Балкана.
Твоят изгрев се срути -
само в миг, не в минута...
Оттогава съм рана.
Всеки ден ме премачква
със коси от куршуми,
стрива чувства и думи
в безпощадна мелачка.
Всеки залез ме плаши.
Нощ връхлита нечута.
В сън злорадо-безумен
заприиждат палачи.
Ужас тегне на рамо.
Теб те няма и няма.