...ще ме осъдиш ли,
че се превръщам в дом,
приспал на тихо
разпилените ти мисли
и стъпките,
които влизат нощем
в съня ми -
без да ме попитат ?!
Ще ме осъдиш ли,
че нямам праг,
във който да се спъва
суетата им...
...аз нямам нищо...
...само страх -
останат ли,
с какво ще ги изпратя ?!