автор: ma_gi

"И какво, ако има война, а никой не отиде?’"

Може би ще въздъхне земята
с много тиха зелена въздишка,
ще я подеме добрият вятър,
ще изплете сребърна нишка,
а паяжината ще прозвънне
в ситни капки – строшени скрижали,
ще се усмихне слънцето сънено,
разбутвайки облаците полузаспали,
те ще намигнат на слънчогледите,
мед ще танцува по всяка пита,
как се свири на лунен гребен,
всяка малка звезда ще опита,
ще зазвучи вълшебна сюита,
мигом ще облети всемира,
ще се завърне в зрънцето жито,
през мравча пътечка ще се провира,
невярващо ще се запрегръщат
сенки, крили се цяла вечност...

...Вселената ще си е все същата,
само хората – по-човечни!