автор: flagumdei

затихва като край на тъжна песен лудостта но те сънувам
и те търся
в лицето фигурата жестовете и смеха
на всяка жена пресекла пътя ми
години имах за да уловя картината
в най-тънки щрихи
да се видя да се обвиня да се премеря
на кантари и везни да се разпъна покрай пътя
на всички кръстове
и все пак
неблагодарното сърце в гърдите ти не биваше да ме убива
не биваше до пепел да ме изгориш
не биваше да ме обричаш на безчувственост
на страх и на безверие на това
бездънно падане
неблагодарно лъжливо сърце
ако не си ударило поне веднъж за друг
дали си съществувало