автор: Rodenavlotos

Душата, вече доста окуцяла,
не може да изкачва стълбищата.
Ще трябва да си търси ново тяло,
ако не иска да пълзи по хълбок.

Не прави никой патерици за душите,
нито пък някой ги реанимира.
Кълве ги Времето-врабец като мушици.
А казват, че душите не умирали.

И още как умират, но не казват.
Това е най-дълбоко пазената тайна,
на Господ скътана във пазвата.
Наивността човешка е безкрайна,

граничеща със глупостта понякога.
А за онези, хранещи се с мисъл,
Смъртта е клоун, дрехите съблякъл
и гримовете си изтрил след биса.