По пръстите ми парят черно-бели снимки,
замрели под сатъра на обратното броене.
В протрития албум от пясъчни стъпки,
посоките засипани са, а целта неясна.
Преглъщаните езера по бодливи възглавки
са стихнали води, не гасят пожари.
Никого не сгряват подпалените черги,
изпепеляват или раждат нестинари.
От Вавилон шепотът сърдечен е брътвеж,
a под небето крачим - слепи глухонеми,
невежи за понятията близо и далеч
и с невъзможен край в обратното броене.