автор: alfa_c
Есен е... Дали да я запомням?
Чорлави дървета. Неуютно.
Сенки на чадъри и балтони.
Скърцащи ръждясали минути.
После отвисоко някой дръпна
тежките завеси на небето.
Слънцето в гнездото си изпърха
и съблече връхната ми дреха,
оцвети с пастелни тебешири
хора, птици, улици и сгради,
в парка на дърветата посвири
с лятната цигулка на Вивалди.
Привечер наметна ме със шала,
плетен от искрици на огнище...
И запомням есента такава,
че когато тръгне – да ми липсва.