 |  Поемам си въздух дълбоко, дълбоко...
И спускам се долу, на тъмно.
В небето под черните грапави острови.
Дано там е по-малко плътно.
Дано в паметта си открия причините
за тази задушна тревожност,
която ме спира през всичките дни
с въпроса си: Е ли възможно
да бъда човек и небе едновременно
през призмата кална на времето?
Небето е плитко, почти до колене.
Но що от това, щом е бреме
да идвам и тръгвам отвсякъде празна?!
С душа, обгорена до кости.
И с дреха, тъй грозно пропита от рани,
че питам: Ще стигнат ли плоскостите,
в които чертая по малко от себе си
в проекти почти бездиханни.
Самотно е, въпреки някаква нежност,
която за малко нахрани ме
с надежда и горест - едва припозната
подобност, безсмислено плаха.
Дали зад огромната зейнала пропаст
ще стигне на мислите махът?
И ето, пропадам до дъно по-сляпо.
Под грапаво черните острови.
Избирам небе по-дълбоко за стряха.
Но не искам да лея основи.
Публикувано от aurora на 25.10.2013 @ 13:05:46
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "В по-дълбоко небе" | Вход | 7 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: В по-дълбоко небе
от Gorqsht_snqg на 25.10.2013 @ 13:19:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Удивително е! Моите най-сърдечни поздравления за великият стих и талантливия му Автор! :) |
]
Re: В по-дълбоко небе
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 25.10.2013 @ 13:20:04
(Профил | Изпрати бележка) | | И аз бих желал да възкликна, оптимистично. Но не мога. Обгорената до кости душа, повярвай, ми е позната. А как бих желал да сме по-весели и безгрижни, кога ли ...? |
Re: В по-дълбоко небе
от Iszaard на 25.10.2013 @ 17:41:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако си открил някакъв оптимизъм в стихотворението ми, искрено ме радваш. Дано си прав в този случай. Кога ще сме по-безгрижни ли?! Ами сигурно когато се свършат грижите... Благодаря ти и поздрав! :) |
]
Re: В по-дълбоко небе
от Rodenavlotos на 25.10.2013 @ 14:14:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Допада ми твоята търсеща, дълбаеща, анализираща душа, която не се задоволява с видимото, с рутинното, с готово смляното и поднесеното от културата, а иска да намери за себе си отговорите, причинно-следствените взаимозависимости по много по-общочовешки, глобални теми. Друг е въпросът, разбира се, дали ще ги намерим, поне в този си живот. А небето изглежда само измамно плитко, до колене. Оттам се отварят непостижимите, неразгаданите, обещаващите спасение хоризонти. |
Re: В по-дълбоко небе
от Iszaard на 25.10.2013 @ 17:39:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Светле. Да. Като че ли първата половина от живота ми, онази загледаната повече в себе си, вече отмина... Ще ми се поне едно дръвче или пък две да засадя в този свят, нещичко да дам (от обич, а не поради нескромност). Поздрав! |
]
Re: В по-дълбоко небе
от missana на 25.10.2013 @ 15:04:15
(Профил | Изпрати бележка) | Поздравления за стихото! Станало е. След дългите коментари, които си позволих да направя напоследък, ще бъде смешно да тълкувам онова, което е казано от авторката достатъчно убедително, за да е ясно на всеки интелигентен читател. А за останалите? Иска ми се да вярвам, че те са в другите сайтове за поезия.
Според мен главната заслуга на авторката в този текст витае в поставения от нея въпрос:
"Е ли възможно да бъда човек и небе едновременно през призмата кална на времето?"
С най-сърдечен поздрав: Мисана |
Re: В по-дълбоко небе
от Iszaard на 25.10.2013 @ 17:34:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Ще започна с отговор към теб, Мисана, въпреки, че коментарът ти е последен. Да, това е центърът на стихотворението -голямата болка от разминаването между същност и реализация (виж проектите, за които споменавам). Тук не иде реч за спасение от този свят, за търсене на някакви по-нежни и красиви пространства, а за опит за намиране на онзи способ, който оправдава слизането ни тук, в тази действителност, в която ако не познаем сами себе си, първо и второ, ако не бъдем разпознати, си отиваме с огорчение, с една всъщност за пореден път недовършена задача... Благодаря ти за оценката и коментара :) |
]
Re: В по-дълбоко небе
от missana на 25.10.2013 @ 18:27:36
(Профил | Изпрати бележка) | Отговарям, под формата на шега разбира се и с пълното съзнание, че се повтарям, с една двойна нава на покойния Иван Методиев:
"Взира се Буда.
И в този живот - нищо!"
Весели празници от мен и много поздрави на морето,
което толкова много обичам! |
]
Re: В по-дълбоко небе
от Iszaard на 25.10.2013 @ 18:43:17
(Профил | Изпрати бележка) | :) Да, този въпрос е доста щекотлив... и струва ми се, разбрах шегата ти. Предварително бях абсолютно наясно, че коментарът ми търпи известен укор :)
Никой от нас нищо в действителност не може да даде на този свят, освен себе си и точно заради това е важен по-скоро житейският пример, отколкото думите, с които изразяваме някакъв смисъл (визирам литературата като изкуство със свой специфичен език, като способ). Но, връщайки се към стихотворението, пак подчертавам, че е болезнено разминаването между смисъл и реализация. Винаги уви... Хубави почивни дни и на теб, Мисана! |
]
Re: В по-дълбоко небе
от missana на 25.10.2013 @ 20:50:19
(Профил | Изпрати бележка) | Това беше само за разтуха. Стори ми се подходяща шегата, поднесена с точно този текст и се изкуших, подобно малко дете, да предизвикам чувството ти за хумор. Иначе, ни най-малко не те подценявам като мислител. Ти си доказала с текстовете си, че ровиш в дълбоките пластове за рудата, от която се добива Истината.
Твой: Мисана |
]
Re: В по-дълбоко небе
от Iszaard на 25.10.2013 @ 20:54:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Много хора са ровили преди нас и ние го правим, всеки по свой начин... Докъдето ни стигнат силите :) |
]
Re: В по-дълбоко небе
от missana на 25.10.2013 @ 22:57:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти обаче, ровиш добре и ако зависеше от мен, не бих ти позволил да спреш с ровенето! |
]
Re: В по-дълбоко небе
от Iszaard на 25.10.2013 @ 23:21:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Почувствах се като къртица :))))) |
]
Re: В по-дълбоко небе
от missana на 26.10.2013 @ 06:16:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Не съм толкова лошо възпитан, все пак, за да сравнявам една жена с къртица. По-точно бих те сравнил с жена-миньор, попаднала на линията на забоя, която на челото си носи за осветление "Лампата си от разбити мечти"! |
]
Re: В по-дълбоко небе
от Iszaard на 26.10.2013 @ 07:54:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, сега вече започна да ми се оформя някакъв сценарий... Затова ли напоследък си мисля за "Жерминал" на Зола?! Не, причината за последното е наистина трудния живот на хората у нас, но не искам да изпадам в социални теми, макар че не са по-малко важни... Поздрав и хубав ден! |
]
Re: В по-дълбоко небе
от angar на 25.10.2013 @ 19:16:50
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | "Е ли възможно да бъда човек и небе едновременно?"
Ами за някои е възможно и го правят - например Звездокрил.
Но ако не е възможно едновременно, тогава трябва да предпочетем едното.
Кое да предпочетем?
Пословицата казва: "Велико е да си велик, но по-велико е да си човек!"
Стихотворението ти, прочее, много ми харесва!
Първо като изпълнение - изящно е. С тези прехвърляния на мисълта, на реда от куплет в куплет.
И е дълбоко разбираемо, разбираема е тази неудовлетвореност от наличието на заложби и невъзможността те да бъдат реализирани.
Само последния ред не ми е много ясен: "Но не искам да лея основи!" Не искаш да започваш от началото, от нулата ли? Иска ти се да е имало нещо готово, нещо приятно, с което животът да те посрещне? И си толкова права! |
Re: В по-дълбоко небе
от Iszaard на 25.10.2013 @ 20:58:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Ангар. Най-много ме радва, че стихотворението е разбираемо, че казва нещо, а то е, че всеки от нас търси смисъла на собствения си живот и му се ще с нещичко да допренесе, ако не за цялото човечество, поне за най-близките си, за хората, които обича и цени. Не искам да лея основи, защото не искам да се задържам никъде. Като че ли никое небе не ми е достатъчно дълбоко и най-вече широко, за да се чувствам истински свободна и жива. :) |
]
Re: В по-дълбоко небе
от yoro на 25.10.2013 @ 19:54:13
(Профил | Изпрати бележка) | "...причините за тази задушна тревожност..." Не са в паметта, а в освобождаването от нейните тежести! А за да бъдеш небе са ти необходими криле!
Поздрави! |
Re: В по-дълбоко небе
от Iszaard на 25.10.2013 @ 21:03:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Съгласна съм напълно с теб, че причините не са в паметта или поне чрез нея няма как да се сдобием с криле. А това е така, защото вече ги имаме... Тежестите са всъщност нашите заблуди, нежеланието да се сблъскаме със самите себе си такива, каквито сме - пълни с всичко, за което се сетиш или не се сетиш. Поздрав :) |
]
Re: В по-дълбоко небе
от Iszaard на 25.10.2013 @ 21:14:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, че прочете. Ще се постарая да следвам съветите ти. Поздрав! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 507
ХуЛитери: 3
Всичко: 510
Онлайн сега:
