ХуЛите » произведение "*** Cuique suum"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 786

ХуЛитери: 5

Всичко: 791

Онлайн сега:
:: sofia_air
:: Mitko19
:: AlexanderKoz
:: LeoBedrosian
:: durak

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

*** Cuique suum

автор: ladyinblack

След толкова затръшнати врати
в сърцето ми мазилката се срути,
сега съм прах в нозете ти, а ти
изтръскваш го в безпътните минути.
Наслушах се защо, кога и как
допуснал би за час да ме обича
по странен план - поредния хлапак -
безумно горд и прагматично ничий.
Смирявах се - така да е, нима
в света човешки нещо свято има?
Изтривах на заблудите грима,
осъмвах до тъга неизмерима.
Какво че никой с мен не би поел
безстрашно през думаните от грижи
към светлия безмълвен безпредел,
където всеки е блажен и ближен?
От всякога по-силна! Не боли,
не ме смущават думи и гримаси...
Но как веднъж един не позволи
да следвам нежността и слабостта си?

* Cuique suum - Всекиму своето /лат./

Публикувано от alfa_c на 21.10.2013 @ 14:43:18

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Други ...

» Материали от
ladyinblack

Средна оценка: 5
Оценки: 6

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

19.04.2024 год. / 09:28:31 часа

добави твой текст

"*** Cuique suum" | Вход | 11 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: *** Cuique suum
от doktora на 21.10.2013 @ 15:29:04
(Профил | Изпрати бележка)

... мисля че тук лирическата се слива с теб...и няма лошо...просто в живота ни има много хамелеони на любовта...оттам и:

"От всякога по-силна! И не боли,
не ме смущават думи и гримаси...
Но как веднъж един не позволи
да следвам нежността и слабостта си?

!!!

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 21.10.2013 @ 19:58:38
(Профил | Изпрати бележка)

...док...
сега ми идва едно друго предписание... за тъгата, ако се получи
в поносима за публикуване форма, ще го споделя тук, та ще ми трябва професионално мнение доколко е приложима рецептата ;b

да, все ще да има някакво доближение с мен тая лирическа, но бидейки все пак издишан образ, се надявам да раздалечаването ни...
Колкото до цитираното, хм...в последните два стиха май всичко е казано вече...

Ще дойдеш на Марти в сряда, нали?

]

Re: *** Cuique suum
от ATOM на 21.10.2013 @ 15:24:34
(Профил | Изпрати бележка)

такъв поглед прилича само на себелюбие

Re: *** Cuique suum
от Boryana на 21.10.2013 @ 15:26:07
(Профил | Изпрати бележка)

Много хубав образ е тази срутена сърдечна мазилка.:)
Знаеш ли, мисля, че само истински силните позволяват слабост на хората до себе си.

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 21.10.2013 @ 20:13:26
(Профил | Изпрати бележка)

Присъствието ти тук е озониращо, Бо!А сърцето си има нужда от постоянно срутване на мазилките, за да бъде отворено и дишащо.
Понякога се опитва да се предпазва, изграждайки преградни стени или наивно се опитва да прескочи тези на другия, но и в двата случая го достига само умора и признато поражение. Съгласна съм за силните, но както казваше май Блага Димитрова - силата ми е в слабостта. И съм убедена, че хиляди момичета биха предпочели това, ако имаше силни мъже до тях. Може и да съществуват, чувала съм че има такива, но то какво ли не се мълви ;))

А относно мазилката...не е нужно само да се срути, трябва да не остане и прашинка от нея...

]

Re: *** Cuique suum
от mariposasenelalma на 21.10.2013 @ 15:15:52
(Профил | Изпрати бележка)

Развълнува ме твоят стих, до болка...
А ти следвай себе си - без позволение!
Сърдечни поздрави, Миленче!!!

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 21.10.2013 @ 20:25:38
(Профил | Изпрати бележка)

Следването на себе си е робуване на образ-в който искаш да се видиш в своите или нечии очи. И не може без позволение, всичко останало е насилие, в което няма и дъхче нежност. Друг е въпросът, дали проявеното милосърдие към теб да споделиш слабостта си не те прави зависим от нечий пропусквателен режим на моментни състояния и настроения каква да е участта ти. Но бидейки слаб - просто не се бориш с нея.

Букетче от слънцемислия!

]

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 21.10.2013 @ 20:30:23
(Профил | Изпрати бележка)

ааа.и стига с тая болка. Виждате я там, където я няма. Нито нея, нито някаква драма..Една безкрайно банална житейска ситуация, нищо повече... ;))
ако думите ми раняват наистина спирам да пиша.

]

Re: *** Cuique suum
от missana на 21.10.2013 @ 15:04:42
(Профил | Изпрати бележка)

Великолепно и изстрадано стихотворение. Отронено от дъното на сърцето! Неволно асоциирам финала с един текст на БГ-поет, пят навремето от Лили Иванова в песента й "От град на град": "Но чакам аз един от вас без глас да ме обича истински". Разбира се между тези 2 финала, извън моята чисто сантиментална асоциация, няма нищо общо.

Много ми импонира:

"Изтривах на заблудите грима, осъмвах до тъга неизмерима."

Поздравление, Принцесо, за този несъмнен успех - кратко и изящно слово! : Мисана

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 21.10.2013 @ 20:39:14
(Профил | Изпрати бележка)

Хахах, ето как ме секваш, когато се опитвам да ти отвърна на десетките други места. И преди да го публикувам щях да намаля звука на комплиментите ти, за да предупредя, че със следващото ще са напълно излишни, визирайки това твърде никакво и както би казало едно симпатично нещенце - твърде ПОВЪРХНОСТНО, въпреки дълбочината на искренността. Моите почитания, но това днешното ми не е поезия, дори да звучи така.
Хм, бих чула с удоволствие песента, като изключим тази част с очакването...На никой нищо няма да му се случи, освен съотвестващото му...И ако то е празнота, поне няма да има какво да го задушава...

Да, съвсем точно си видял акцента. Следващото стихо ще е посветено на това вълшебнонещие-тъгата, но още чакам да ме събори напълно и миг преди да и се предам - да издишам.

]

Re: *** Cuique suum
от missana на 21.10.2013 @ 21:22:03
(Профил | Изпрати бележка)

Не зная кой кого секва. Май ти мен. Аз, като простосмъртен, изразих възхищение от творбата ти, с минималният брой комплименти, за да мога да ти отдам дължимото, а същевременно да не те главозамайвам. Изглежда ме предпочиташ в "агрегатното състояние", когато съм критично настроен към теб. Такава е женската природа. Никога не е наясно със себе си и е силно мазохистична. А това дали стихотворението ти е повърхностно, или не, от момента на публикуването му имат думата читателите ти /един от които съм и аз/. Ти вече нямаш думата. То вече не е изцяло твое стихотворение. Попаднало е в тълпата на интерпретаторите. Като си искала да е само твое и незначително, да си го беше държала заключено в чекмеджето.
И накрая, поне от едното възпитание, следваше да отрониш поне едно "мерси". Не, че не съм свикнал на грубо отношение. То в БГ е еталон на поведение. Но от уважение към себе си следваше да го изречеш, макар и просъскано, през стиснати зъби. Но да ти кажа откровено, бях подготвен дори и за това. Вече нищо не ме учудва, Принцесо!
Лека вечер: Мисана

]

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 21.10.2013 @ 23:00:46
(Профил | Изпрати бележка)

офф, егати егото дето си! Извинявай, че се принизявам на подобна честота на отвръщане, ама това е маниакално желание за внимание на моменти. Естествено, че уважавам всеки коментар -от най-лицемерния до най-искрения, от най-сладкодумния до най-лаконичния от който и да е. И да, предпочитам градивната критика пред галванията. Тях ги предпочитам в други отношения. Всички сме простосмъртни и няма нищичко принцеско в мен. Едно уморено човече..Обикновено. Невзрачно и имащо своите слабости. Прав си инак за женската природа, както и за липсата на собственост върху творбата.Единствено за просъсканото мерси не бих се съгласила.В самия израз на благодарност има нещо неестествено понякога. А подобни неща от възпитание или уважени ама хич не са ми присъщи. Приемаш го лично, затова ти се струва проява на грубост липсата му. А и все пак ти отвърнах на коментара, въпреки умората ми. Ако имах повече време днес щях да ти отвърна и на другите неща, ама именно щото не бих го направила формално-за да отбия номера или да захранвам нечие отношение към мен и да поддржам интереса, а защото се опитвам да вникна и осмисля написаното в тях, да дам адекватен отговор, което явно е без значение в случая...Лека и на теб...Чета те, но Понякога липсата на отношение показва едно по-истинско отношение, така че не бързай с преценките.

]

Re: *** Cuique suum
от missana на 22.10.2013 @ 11:32:06
(Профил | Изпрати бележка)

Принцесо,
извинявам се за вчера, че ти досадих в повече. Бях много изморен /и затова проявих известна, разбира се преувеличена, раздразнителност на тема "благодарност"/. Така се, чувствам тези дни, по ред причини. Но тук не е място за подобни обяснения. Исках само да ти кажа, по повод песента на Лили Иванова "От град на град", към която, долових, че прояви известна любознателност. Можеш да я чуеш на следния YouTube-линк, когато и ако въобще вече те интерисува:

http://www.vbox7.com/play:64ce2e5c

]

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 26.10.2013 @ 20:12:30
(Профил | Изпрати бележка)

Благодаря за песента :) Някак за тъгата ми се струват по-естествени по-минорните моменти и в изпълнението, а тук има известна креслива изповедност, при цялото ми уважение и почит към изпълнителката. За стихото -пак казвам, не става въпрос за досаждане, а за вътрешни съответстващи ти несъответствия с това как някой нещо въприема и какви са очакванията ти. Имам почнати няколко неща дори, които са провокирани от твои коментари или стихоредчета, но ще ги довърша и публикувам, когато им дойде времето. Това не показва специално отношение обаче, както и липсата ми на скорострелна или друга реакция не е показател за лично пренебрегване.Чета внимателно и твои произведения, бележки и коментари и на други, но пърхането с крилца при умора от всичко ми се вижда неестествено. И това е и лично, и принципно състояние. Не би трябвало някой да се чувства засегнат от подобни неща.
Светлотворни почивници!

]

Re: *** Cuique suum
от mariq-desislava на 21.10.2013 @ 17:07:24
(Профил | Изпрати бележка)

Опасявам се, че си задобряла прекалено в поетичен план.:)

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 21.10.2013 @ 19:50:56
(Профил | Изпрати бележка)

отдавна не съм писала толкова отчайващо жалко. Доста се колебаех дали изобщо да го публикувам. За мен е крачка, дори плонж назад,
но в случая изразявам нещо лично, просто чрез стихчетата се опитвам да се освободя и забравя, написаното е много далеч от представите ми за поезия. Вероятно ви допада, защото е съвсем по женски и съвършено искрено, но това не му придава литературни качества, а и няма подобна умисъл. Но ти благодаря. :))

Хей, съвсем забравих да адреса...добре, че смигна, че да се сетя!
Светлослучвания!

]

Re: *** Cuique suum
от zebaitel на 21.10.2013 @ 18:51:23
(Профил | Изпрати бележка)

Наслушах се защо, кога и как
допуснал би за час да ме обича
по странен план - поредния хлапак -
безумно горд и прагматично ничий...

Моите почитания за лирическата, която е абсолютно наясно как да защити правото си на любов!
Поздрави, Миленка!

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 21.10.2013 @ 19:46:02
(Профил | Изпрати бележка)

;) о, извън всякакво желание съм да защитавам каквото и да е. Приемаш статуквото, доколкото успяваш и толкова. Както съм упоменала в заглавието - всекиму-своето. И с риск да е необичано и егово - ще се самоцитирам все пак, че "празната длан не може да бъде ограбена". Насила не можеш нито да получиш, нито да дадеш. Лирическата пък най-малко е наясно какво е това нещо любов в действителност, но знае, че не е в поставянето на условия и следването на нормативни изисквания, според които да има позволението да зърне сянката и...

Прегръдки, Зеб!До бала - виртуално или реално ;)

]

Re: *** Cuique suum
от kameja на 21.10.2013 @ 20:18:48
(Профил | Изпрати бележка)

Лирическата би могла да подложи на изпитание принцовете в живота си, като им покаже нежността и слабостта си. Поздрави!

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 21.10.2013 @ 21:37:50
(Профил | Изпрати бележка)

а...тва епетен не и е по силите, Вал. Няма никаква нежност в демонстрациите и никаква проява на слабост в подлагането на изпитания. В човешките отношения има твърде много търговия и без друго, няма нужда от конкуренция. Признала съм отдавна мъжката манипулативност и липса на дори сенчица на безусловност. Но въпреки това ги уважавам. И тяхната не е лесна. И определено не бих искал да съм мъж...;)))

Между другото така приятно ми напомни едно фантастично принцеско книжле, което ти препоръчвам, ако се взимаш написаното под внимание
http://lira.bg/?p=17303 Може би още да се намира из търговската мрежа.

]

Re: *** Cuique suum
от Layla (asokolova@mail.bg) на 21.10.2013 @ 21:26:48
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/

Мимс, откърти ме с това, други думи нямам!

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 21.10.2013 @ 21:42:59
(Профил | Изпрати бележка)

ама може ли на най-глупавото ми нещотворение да има толкова много коментари?! Става за личен блог, ама не заслужава такова внимание, еле от все изявени пищещи. Албенка, като съм поддала с мойто откъртване, белким се получи ефекта на доминото и срутването на ненужното да продължи до пълно просветление.;))) Уви, пластовене битийност и опитност изискват по-радикални мерки.

Поздрави...А че нямаш думи - какво по-хубаво от това състояние?

]

Re: *** Cuique suum
от Layla (asokolova@mail.bg) на 21.10.2013 @ 21:55:27
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/

Мимс, не се учудвай, на много от нас се е случвало нещо свое, на което не отдаваме голямо значение като творба и в това време се съмняваме някой да го хареса да се окаже харесано от много от прочелите го. Факт! Различни сме, понякога дори от самите себе си, ако мога така да го кажа, но това е хубавото. Другото, което е, всеки ден сме с различна настойка и в различно състояние на духа и ни правят удоволствие различни неща, затова не се учудвай :) Ето, че в крайна сметка съм имала някакви думи все пак :) А срутването е необходимо!

]

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 21.10.2013 @ 22:40:57
(Профил | Изпрати бележка)

о, не се учудвам по този начин, нито съм имала очаквания за реакции. Изразявам личното си отношение към текста, именно текст, а не произведение, че да провокира толкова оживление с невзрачността си. Да сме различни от самите себе си е добре, ама рядко се случва, т.е. рядко го допускаме...Харесва ни да се виждаме в ролите си или да бягаме от тях, влизайки в други - на бягащи от тях :)) Донякъде за тази умора от образи и пътища говоря, чрез изразеното от лирическата...

Спокойна нощ..

]

Re: *** Cuique suum
от joy_angels на 22.10.2013 @ 20:29:49
(Профил | Изпрати бележка)

Много женска поанта.

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 25.10.2013 @ 16:48:18
(Профил | Изпрати бележка)

мхм...тъкмо поради това на мен лично не ми допада...
Различията ни са само на някакво психично ниво, но
все пак женското начало трудно би могло да бъде пренебрегнато и
лирическата си остава под влиянието му...
Но ти ги разбираш по-добре от мен тези неща...
Още веднъж -и на патерица, и в аванс - честити ти книжни рожби и нека светли и уверени са стъпчиците им по света и у нас.

]

Re: *** Cuique suum
от Meiia на 22.10.2013 @ 20:56:04
(Профил | Изпрати бележка)

Мисля, че лирическата страда от собствения си утопизъм, както често се случва...
Ама такова е битието.
Красиво усетено и предадено, и истинно!
"думаните от грижи"- си избирам...

Не можем нищо повече в този живот, освен да сме себе си.
Другото е работа на други, тяхна лична.
Е, общуването, докосването страда, ама има ли такова, всъщност?!:)
Разменяме си дискове с холографски изображения..:)
Опитвам се да те усмихна -
иначе, знам за какво говориш.

Re: *** Cuique suum
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 26.10.2013 @ 19:59:09
(Профил | Изпрати бележка)

Лирическата е колкото имагинерен образ, толкова и отражение и следствие на човешкото психично възприятие, простиращо се в рамките на собствените хоризонти, Мeiia...Бих заменила утопизъм с наивност, но вероятно твоята формулировка е по-адекватна, предвид това, че лирическата има трезва преценка и не робува на хипотетични (не)възможности, но въпреки това позволява разни холограмни пластове, които импонират на душевността и` да съзерцава макар и с видна безнадеждност, преминала в ирония. Искрено е до последното дъхче изповедност, но истинско - не. Ако имаше досег със същността - не би имало нужда от изразяване, ни от думи. Истинността е неизменност, а лирическата явно би искала преминаване в друга случваемост, нали. Поради тази меланхолична трепетност, още не са я удушили "думаните от грижи", но пък така ги сгъстява с опитите си да прогледне през тях в желаното от нея другореалност. А щом ги има, значи са и съответстващи.
Усмихваш ме вътрешно, това е по-благотворно и есенно-пречистващо.
Благодаря, че приседна и на моята влажна пейчица.

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а