автор: argonyk

... не са поети, брат, а манекени –
светкавици и лъскави премени...

И много шум за нищо, брат, реклама,
поезия, уви, изобщо няма...

На егото си, брат, слуги смирени –
едни търговци най-обикновени...

И плаче, брат, поезията, плаче,
но не помагат никакви илачи...

И думите са днеска, брат, ракурси
и символи за всякакви конкурси...

Реклама, брат, и много шум за нищо,
Евтерпа вече не кладе огнища...

... и мръзнат голи двете със Ерато,
от смисъла на слово непознато...

В яхъра си Пегас с копито рие,
останал без крила, срамът си крие...

... додето се шуми в салони пълни,
под блясъка на фотографски мълнии...

Не са поети, брат, а манекени –
едни търговци най-обикновени...

И много шум за нищи, брат, реклама –
поезия, уви, изобщо няма.