Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Избутах го живота си до края Избутах го, живота си, до края,
обаче струваше ли си - не зная.
Главичка на топлийка бях,
с камшиче,
когато срещнах първото момиче
във образа на женска яйцеклетка.
И като изглупях та влязох в нея,
осъдих се на мъки – да живея.
И девет месеца бях в теснотия,
която няма как да се опише -
то нямаше и въздух, да се диша.
И с колко зор и мъки се родих -
тунела със главата си пробих!
А след това - училище-мъчилище,
в което разни даскали-мерзавци
ни пълниха главите със боклуци.
Казармата.
След нея труд и труд,
обиди, болести, и пек, и студ.
В колко много начинания,
на суетна глупост плод,
демонстрирахме активност,
имитирахме живот!
След комунистите
дойдòха демократите,
а те пък досъсипаха страната.
За тока, за водата, за храната –
отиваше ми всичката заплата.
Всичко ценно – присвоиха;
всичко здраво – разрушиха;
всичко свято – омърсиха;
всичко честно – развратиха.
Ех,
имал съм и по-щастливи дни!
И радост сме отпивали, отчасти –
на редки глътки и на малки части.
А мен и любовта не ме отмина –
с любов отгледах двамата си сина.
Но трябвало ли е да ги създам -
като и тях какво ги чака, знам?
А те пък взеха,
че родиха внуци –
за радост на банкерите-хайдуци.
Избутах го, живота си, до края,
обаче струваше ли си - не зная.
Публикувано от alfa_c на 21.10.2013 @ 13:08:06
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Избутах го живота си до края" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Избутах го живота си до края от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 21.10.2013 @ 14:27:45 (Профил | Изпрати бележка) | Не знае, че внуците са радост за банкерите, но щом казваш ...
:D :D |
Re: Избутах го живота си до края от angar на 21.10.2013 @ 23:07:00 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | И аз не че зная, но предполагам че е така.
"Най-голямото богатство на една страна са хората й!" - казвали търговците на роби.
По тази аналогия си мисля, че така разсъждават и банкерите - колкото повече хора, толкова повече кредитополучатели, толкова по-големи печалби от лихвите. Нали банкерите от това богатеят - дават срещу лихва чужди (нашите) пари, като прибират за себе си лихвите. |
]
Re: Избутах го живота си до края от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 22.10.2013 @ 10:57:18 (Профил | Изпрати бележка) | В епохата на консумизма това изглежда неизбежно. В развития социализъм ни учеха, че на всекиму ще се дава според потребностите и на едни наистина им се даде. Ебаси потребностите, дето имаха тия хора! В консумизма, дето някои му викат "демокрация" учим децата си, да консумират безразборно, да затънат в дългове за да се скъсат от бачкане след това и да станат роби на банките. Но както са казали американските астронавти и на Луната няма живот, така, че дерзайте! Харчете колкото ви душа поиска, пък после да му мислят марсианците! |
]
Re: Избутах го живота си до края от mariposasenelalma на 21.10.2013 @ 18:07:48 (Профил | Изпрати бележка) | Всеобхватен стих - анатомия, философия, житейска мъдрост,
гражданска позиция... Ех, Ангар, само ти го можеш.
Но усещам горчивината ти...
Струвало си е, приятелю, сигурна съм и нищо не е било напразно.
Бъди, още много! () ! |
Re: Избутах го живота си до края от angar на 21.10.2013 @ 23:11:46 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти, Алма.
Всичко, наистина, има в този стих - и анатомия, и философия, и житейска мъдрост ... Само едно нещо може би няма - няма поезия.
Но същата тема, същата мисъл, вече съвсем поетично е изказала Марина Цветаева:
"Пора — пора — пора
Творцу вернуть билет.
...
Не надо мне ни дыр
Ушных, ни вещих глаз.
На твой безумный мир
Ответ один — отказ." |
]
Re: Избутах го живота си до края от zaltia на 22.10.2013 @ 00:15:17 (Профил | Изпрати бележка) | От А до Я...си го разнищил живота бе човек!!!
Утеха е, че някъде зад теб вървят децата,
и с пътят общ, оставяте чертичка на Земята.
Поздравления за идеята и изпълнението!!! |
Re: Избутах го живота си до края от angar на 23.10.2013 @ 23:53:05 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти, zaltia! Много си прав!
Коментарът ти ми напомни един куплет от сонетите на Шекспир:
"В децата си, във тях, за моя радост,
живеят мойте пролетни черти.
На тях оставих първата си младост."
А аз имах щастието да видя "свойте пролетни черти" и във внуците си. |
]
Re: Избутах го живота си до края от ZAGORA на 22.10.2013 @ 16:11:17 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми се ще да вярвам,че това е само момент на слабост.Даже и титаните в човешката история са си го позволявали.Някой или нещо те е насочило към тия минорни чувства,но моля те,не се давай!Това,което ни поднасяш е хубаво,свежо,искрено звучи.Всяка дума е на Ангар-и това също е прекрасно!Бъди,приятелю!И нека още дълго да ни радваш с поезията си! |
Re: Избутах го живота си до края от angar на 23.10.2013 @ 23:56:39 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти за прочита и хубавия коментар, Загора!
Да, няколко поредни неудачи ме наведоха на тези чувства. Но не мисля че стихотворението е много тъжно, дори напротив.
Пък и истината си е, че не към всички съдбата е била толкова добра, както към мене; каквото и да ме постигне оттук нататък. |
]
Re: Избутах го живота си до края от rumpel (rumpel@abv.bg) на 22.10.2013 @ 16:43:05 (Профил | Изпрати бележка) | Ангар, анализът, който правиш и въпросите които задаваш ме навеждат на мисълта за Омуртаговия търновски надпис:
"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”
Човек достигнал и сто години, преживял и две и двеста, не се отказва от живота и иска още и още. Поздрав! |
| |