Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: RadaRos
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13938

Онлайн са:
Анонимни: 383
ХуЛитери: 1
Всичко: 384

Онлайн сега:
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзбутах го живота си до края
раздел: Поезия
автор: angar

Избутах го, живота си, до края,
обаче струваше ли си - не зная.

Главичка на топлийка бях,
с камшиче,
когато срещнах първото момиче
във образа на женска яйцеклетка.

И като изглупях та влязох в нея,
осъдих се на мъки – да живея.

И девет месеца бях в теснотия,
която няма как да се опише -
то нямаше и въздух, да се диша.

И с колко зор и мъки се родих -
тунела със главата си пробих!

А след това - училище-мъчилище,
в което разни даскали-мерзавци
ни пълниха главите със боклуци.

Казармата.
След нея труд и труд,
обиди, болести, и пек, и студ.

В колко много начинания,
на суетна глупост плод,
демонстрирахме активност,
имитирахме живот!

След комунистите
дойдòха демократите,
а те пък досъсипаха страната.

За тока, за водата, за храната –
отиваше ми всичката заплата.

Всичко ценно – присвоиха;
всичко здраво – разрушиха;
всичко свято – омърсиха;
всичко честно – развратиха.

Ех,
имал съм и по-щастливи дни!
И радост сме отпивали, отчасти –
на редки глътки и на малки части.

А мен и любовта не ме отмина –
с любов отгледах двамата си сина.

Но трябвало ли е да ги създам -
като и тях какво ги чака, знам?

А те пък взеха,
че родиха внуци –
за радост на банкерите-хайдуци.

Избутах го, живота си, до края,
обаче струваше ли си - не зная.


Публикувано от alfa_c на 21.10.2013 @ 12:08:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.09.2021 год. / 06:14:17 часа

добави твой текст
"Избутах го живота си до края" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Избутах го живота си до края
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 21.10.2013 @ 13:27:45
(Профил | Изпрати бележка)
Не знае, че внуците са радост за банкерите, но щом казваш ...

:D :D


Re: Избутах го живота си до края
от angar на 21.10.2013 @ 22:07:00
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
И аз не че зная, но предполагам че е така.
"Най-голямото богатство на една страна са хората й!" - казвали търговците на роби.
По тази аналогия си мисля, че така разсъждават и банкерите - колкото повече хора, толкова повече кредитополучатели, толкова по-големи печалби от лихвите. Нали банкерите от това богатеят - дават срещу лихва чужди (нашите) пари, като прибират за себе си лихвите.

]


Re: Избутах го живота си до края
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 22.10.2013 @ 09:57:18
(Профил | Изпрати бележка)
В епохата на консумизма това изглежда неизбежно. В развития социализъм ни учеха, че на всекиму ще се дава според потребностите и на едни наистина им се даде. Ебаси потребностите, дето имаха тия хора! В консумизма, дето някои му викат "демокрация" учим децата си, да консумират безразборно, да затънат в дългове за да се скъсат от бачкане след това и да станат роби на банките. Но както са казали американските астронавти и на Луната няма живот, така, че дерзайте! Харчете колкото ви душа поиска, пък после да му мислят марсианците!

]


Re: Избутах го живота си до края
от mariposasenelalma на 21.10.2013 @ 17:07:48
(Профил | Изпрати бележка)
Всеобхватен стих - анатомия, философия, житейска мъдрост,
гражданска позиция... Ех, Ангар, само ти го можеш.
Но усещам горчивината ти...
Струвало си е, приятелю, сигурна съм и нищо не е било напразно.
Бъди, още много! () !


Re: Избутах го живота си до края
от angar на 21.10.2013 @ 22:11:46
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Алма.
Всичко, наистина, има в този стих - и анатомия, и философия, и житейска мъдрост ... Само едно нещо може би няма - няма поезия.
Но същата тема, същата мисъл, вече съвсем поетично е изказала Марина Цветаева:
"Пора — пора — пора
Творцу вернуть билет.
...
Не надо мне ни дыр
Ушных, ни вещих глаз.
На твой безумный мир
Ответ один — отказ."

]


Re: Избутах го живота си до края
от zaltia на 21.10.2013 @ 23:15:17
(Профил | Изпрати бележка)
От А до Я...си го разнищил живота бе човек!!!
Утеха е, че някъде зад теб вървят децата,
и с пътят общ, оставяте чертичка на Земята.

Поздравления за идеята и изпълнението!!!


Re: Избутах го живота си до края
от angar на 23.10.2013 @ 22:53:05
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, zaltia! Много си прав!
Коментарът ти ми напомни един куплет от сонетите на Шекспир:
"В децата си, във тях, за моя радост,
живеят мойте пролетни черти.
На тях оставих първата си младост."
А аз имах щастието да видя "свойте пролетни черти" и във внуците си.

]


Re: Избутах го живота си до края
от ZAGORA на 22.10.2013 @ 15:11:17
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми се ще да вярвам,че това е само момент на слабост.Даже и титаните в човешката история са си го позволявали.Някой или нещо те е насочило към тия минорни чувства,но моля те,не се давай!Това,което ни поднасяш е хубаво,свежо,искрено звучи.Всяка дума е на Ангар-и това също е прекрасно!Бъди,приятелю!И нека още дълго да ни радваш с поезията си!


Re: Избутах го живота си до края
от angar на 23.10.2013 @ 22:56:39
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти за прочита и хубавия коментар, Загора!
Да, няколко поредни неудачи ме наведоха на тези чувства. Но не мисля че стихотворението е много тъжно, дори напротив.
Пък и истината си е, че не към всички съдбата е била толкова добра, както към мене; каквото и да ме постигне оттук нататък.

]


Re: Избутах го живота си до края
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 22.10.2013 @ 15:43:05
(Профил | Изпрати бележка)
Ангар, анализът, който правиш и въпросите които задаваш ме навеждат на мисълта за Омуртаговия търновски надпис:

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”

Човек достигнал и сто години, преживял и две и двеста, не се отказва от живота и иска още и още. Поздрав!