автор: atom

Изгубваш ме в признания. Подреждаш
в сърцето си измъчени затишия,
обвили застоялата ти нежност,
изящна, но забравила да диша.

И чувствата ти бдят хипохондрично
над своите полубезплътни рожби –
парчета от неслучена предишност,
заграждащи последните възможности.

Изгубваш ме. Изгубваш ме в признания.
И образът ми влиза в нова роля –
на призрак в недовършената памет,
в която се стремиш да се затвориш.

Човекът, сам от себе си отхвърлен,
с химери за признание пиянства...
Когато изтрезнееш - ще прегърна
сърцето ти, но с дишащо пространство.