автор: rumpel

Аз съм рана на белия лист.
Аз съм руна - сияйна и древна.
Аз съм звук на писеца сребрист
от перо на завръщащ се жерав.

Аз съм полъх от вятъра тих,
разпилял есента в умовете.
Аз съм музика, песен и стих,
дето белег оставят в сърцето.

И когато стиха изречеш,
светлина ще изригне от срички
на запалена в тъмното свещ
и слова, съхранени за всички.