Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | "Делим се на хора и на поети." Камелия Кондова
А аз ви гледам отстрани и ви се чудя
oт тесногръдие как въздух ви достига
да ми разправяте как трябва да се будя
навреме от мечтите си. Да свивам сърцето си, че после как боляло...
Как няма начин тъй да оцелея.
Очи и думи как да съм пестяла.
И с мярка как да плача, да се смея.
Разправяйте ми! Аз ще ви изслушам -
заучената мъдрост ме усмихва.
Душите ви са ялови от суша.
На бедна почва моята не свиква!
И нищо, че на вас ви е излишна.
Аз знам, че няма как да разберете
небето й - от свобода по-бистро.
Щом вашите са като стайно цвете
отгледано в саксия, зад прозорец.
И щом простора ви - един таван е,
олющен до безкрай от безлюбовност.
Дет птичи дъх не може да остане.
Разправяйте ми как ще ми е трудно!
В затвори всеки знае да живее.
Иззад стъклото толкоз съм ви чудна
как с обичта ви свидна не умея!
Разправяйте ми! Може би сте прави
и може би накрая ще отскубне
дъждът простен и вятърът предаден,
разцъфналата зимно време струнност
която бди над спящото в сърцата ви.
И пак крепи със погледа си пъстър
простора ви от толкова пресмятане
стеснен и тежък повече от Кръста.
Но няма страшно! Аз ще го износя -
душата ми е жилава от щедрост!
И рамото й е надеждно остро,
и разточително прощава. Редно
навярно е и вие да простите
усмивката ми – пряма и немирна,
чe тича подир погледите свити,
Че вярвам в хората до плач наивно,
Че във очите гледам много лично
и лятото в дланта си дълго пазя.
Че зная как безумно да обичам!
Че тъй не се научих на омраза.
Разправяйте ми! И ме разпънете!
Голготата за мен е там където,
не става никак за домашно цвете.
Там е за корени, родени под небето.
Публикувано от alfa_c на 17.10.2013 @ 19:53:57
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Разпятие " | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Разпятие от missana на 19.10.2013 @ 00:56:06 (Профил | Изпрати бележка) | Виждам отново и в този текст на авторката, опияняващо словесно ескалиране съчетано с изненадваща картечна точност на думите - нещо характерно за стила й. Един пример само:
"...душата ми е жилава от щедрост!
И рамото й е надеждно остро,
и разточително прощава. Редно
навярно е и вие да простите
усмивката ми – пряма и немирна,
чe тича подир погледите свити,
Че вярвам в хората до плач наивно,
Че във очите гледам много лично
и лятото в дланта си дълго пазя.
Че зная как безумно да обичам!
Че тъй не се научих на омраза.
Разправяйте ми! И ме разпънете!
Голготата за мен е там където,
не става никак за домашно цвете.
Там е за корени, родени под небето. "
Малцина няма да огънат остротата на словото си в подобни на тези редове,а тук то монотонно растящо ескалира. Дори и за миг не пропада.
Силно въздействаща, до мъдрост, поетична находка, окъпана в езерото на искреността, съзирам в следните редове:
"Разправяйте ми! Аз ще ви изслушам -заучената мъдрост ме усмихва.
Душите ви са ялови от суша. На бедна почва моята не свиква!"
Силна метафорична образност, подвластна на малцина, е скрита в
редовете:
"и може би накрая ще отскубне дъждът простен и вятърът предаден,
разцъфналата зимно време струнност"
Искам да поздравя авторката за този силен текст, написан от нея на един дъх! : Мисана |
Re: Разпятие от Gorqsht_snqg на 19.10.2013 @ 19:53:36 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти много, Мисана! Радвам се, че си го усетил...Душицата ми се насити на поучаване от мъдрите, препатилите, дето всъщност толкова ги е победил живота, че не знаят как да отворят сърцето си повече и взе, че роди това...И не че ги вини, но като тях нито може, нито иска да стане...:) Благодаря ти за вниманието, за топлите ти думи, и за това, че те има и че си от моята страна на стъклото! ;) Сърдечни поздрави: Дени |
]
Re: Разпятие от kameja на 01.11.2013 @ 12:45:37 (Профил | Изпрати бележка) | Тези, поучаващите сякаш могат да дадат насока на цветето как да цъфти или на птицата как да размахва крилете си. Лирическата е себе си - точно такава, каквато е. И нека си остане такава, че подобни души са на изчезване. Финалът е силен и запомнящ се. Поздрави! |
Re: Разпятие от Gorqsht_snqg на 01.11.2013 @ 15:34:26 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Камея! Радвам се, че споделяш моето мнение за Поучителите, които сме навъдили и че виждам, че има още корени, родени под небето и че не съм сама. Сърдечни поздрави и до нови срещи! |
] | |