автор: ivalex

„Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.”
Из Малкия принц

Такава съм каквато ме прошепваш
неизяснена, глуха нота, полутон.
И дълго да се връщаш и да свириш
ще съм въздишката на счупен камертон.

Такава съм почти преполовено лято
не нося дрехи, вечер се завивам с треви.
Когато пътя ми пресича напречно земята
разплитам нощи, връзвам сънища с коси.

А ти си толкоз млад, ясна звезда си безброя
не помня колко вдишвания бил си само мой,
като изгубено звънче от ширналата се шибоя,
като роса поела дъх в утрото на летен зной.

Такава съм и знам, че с тебе нереална ставам,
тъй лекомислена с копнежа счупих две души.
Ела и дай ми само кратък ден да се надявам,
преди да свърши лятото и ти да си вървиш.

Защото все така наивно вярвам в кладенци
и търся рими за да черпам с тях вода
и в нощите си литвам с ято диви патици
за да настигна твойта падаща звезда.

А стигна ли я само ще си пожелая
хиляда залеза с тебе да позная,
мой малък, златен принце...