Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | На рамото си още нося ризница
ръждива и разплетена от битките.
И там, където леко кръв избила е,
отрязъците са се впили, хищно.
Безчувствено металът се е срастнал,
и бавно е превзел отвътре кожата.
И може дълго в мене да остане,
И може да държи заложници,
да мачка органичните ми спомени
- стоманата си има своя памет -
по вените да пуска тъмен огън,
по нервите - метални крясъци...
На рамото ми три стопени бримки,
вклинявали се хиляди години,
полека се разрастват. И убиват.
А после - нищо; само тъмносиво.
Публикувано от hixxtam на 13.10.2013 @ 11:10:47
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Тъмносиво" | Вход | 11 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Тъмносиво от desert_inrose на 20.10.2013 @ 21:45:41 (Профил | Изпрати бележка) | ми такова е
да махаме което може да се махне, пък другото... |
]
Re: Тъмносиво от desert_inrose на 24.10.2013 @ 11:27:56 (Профил | Изпрати бележка) | другото... да си другува
|
]
Re: Тъмносиво от Rodenavlotos на 13.10.2013 @ 11:29:58 (Профил | Изпрати бележка) | Като художниците, и поетите виждат емоциите си в цвят, но ги рисуват с думи. А за тези, които описваш- нищо друго освен тъмносиво не им се полага! Поздрави! |
Re: Тъмносиво от elsion (negesta@gmail.com) на 24.10.2013 @ 09:54:42 (Профил | Изпрати бележка) | Повече е в звук, интересно как в случая е избило в цвят ... Поздрав :) |
]
Re: Тъмносиво от Iszaard на 13.10.2013 @ 12:18:05 (Профил | Изпрати бележка) | Има една особена красота и в това... тъмносивото. Не мога да изразя с думи нещото, което почувствах. Поздрав! |
]
Re: Тъмносиво от GINKO_PRIM на 13.10.2013 @ 13:29:52 (Профил | Изпрати бележка) | Може би заради хищно впитото в мен любопитство към писанките ти... бе, наминавам. Накуцва ми ритъма. Обаче вкусът е... горчиво.
Здравей! |
]
Re: Тъмносиво от ulianka на 13.10.2013 @ 18:14:41 (Профил | Изпрати бележка) | Хищно стихотворение... Поздрав!:) |
Re: Тъмносиво от elsion (negesta@gmail.com) на 24.10.2013 @ 10:17:41 (Профил | Изпрати бележка) | Хищник и жертва са едно цяло...
(Здравей. :) |
]
Re: Тъмносиво от zebaitel на 24.10.2013 @ 10:20:16 (Профил | Изпрати бележка) | Това, което се е впило хищно няма просто да се срасне и да стане част от цялото, трябва да се изреже, със скалпел! Искам да кажа, че май ти трябва червено за противодействие!
Здравей, Елси! И защо се появяваш толкова рядко?! |
Re: Тъмносиво от elsion (negesta@gmail.com) на 24.10.2013 @ 10:30:11 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Зеб!
Червеното ми не става. Само развалям цветовете :D
(... се появявам все пак? ;) |
]
Re: Тъмносиво от daro на 24.10.2013 @ 10:58:41 (Профил | Изпрати бележка) | оловносиво, куршуменосиво, разстрелващо сивото е тъмносивото... и си е тержество на позията извън всенародното веселие(убийството) с тези "три стопени бримки..."
Поздравление, el...! :)
(.) |
Re: Тъмносиво от elsion (negesta@gmail.com) на 18.04.2016 @ 13:56:24 (Профил | Изпрати бележка) | с три години закъснение - куршуменосиво си е, daro;все още е ...
(без тържествения момент ;) |
]
Re: Тъмносиво от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.11.2016 @ 15:12:12 (Профил | Изпрати бележка) | Уж хиляди години тъмносива същност,
а се събират в три бримки разстояние,
но кой ще каже - колко болка всъщност,
се плиска в нас... До пълно посиняване...
Как, как, КАК съм го пропуснал това до днес! Неописуемо е в металния си послевкус и тежкото утаечно отлагане по дъното ми! Чиста нечупл(с)ива гениалност! |
Re: Тъмносиво от elsion (negesta@gmail.com) на 07.11.2016 @ 10:30:15 (Профил | Изпрати бележка) | С годините все повече втвърдява се
на мрака органичната обвивка.
И ако няма пламък, ако спомен няма,
ни светлина, която да обикнеш,
пред погледа ти всичко посивява,
и бронята в сърцето ти прониква.
(Не си пропуснал, намерил си ;) |
]
Re: Тъмносиво от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.12.2016 @ 00:47:41 (Профил | Изпрати бележка) | Открих случайно късче грапав лед
на дъното на тъжната ми самота,
помислих, че е нещо забравено от теб,
преди да треснеш външната врата.
Огледах го, внимателно полирах го с ръце
и от внезапен ужас рязко изкрещях,
разбрах, че съм намерил своето сърце,
сред купищата мъртъв, леден прах... |
]
Re: Тъмносиво от elsion (negesta@gmail.com) на 06.01.2017 @ 15:29:32 (Профил | Изпрати бележка) | не се стресирай, а като Късчей
зарий го незабавно във ковчеже,
сложи в градината безумен змей
и гвардия свирепи таралежи...
(така направих с моето сърце -
три педи под пръстта си го отглеждам...)
|
]
Re: Тъмносиво от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 23.01.2017 @ 18:34:32 (Профил | Изпрати бележка) | Хаха... Коментарът ми към теб го превърнах в самостоятелно стихо, а сега виждам, че част от заглавието е в твоя рекомент :)) Съвпадение ли е или просто тези свирепи таралежи са ми влезли във главата (е, не чак три педи)? :)) Пустият му Кашчей, добре, че си го написала Късчей, че е можело да кръстя творбата си Къшей от празнотата ми :))))
В ковчеже, казваш да го сложа?
И таралежите отгоре да танцуват,
а змея ако иска и змеица за госпожа,
че мъжките сами във мрака се страхуват... |
]
Re: Тъмносиво от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.04.2016 @ 21:59:14 (Профил | Изпрати бележка) | Обожавам сивия цвят, във всичките му нюанси!
А особено почитам тъмносивото :-)
Затова бих изразила мнение, че не е нищо, а цяло тъмносиво е "после"....
Много ми хареса стихът ти и разбира се, трите стопени разрастващи се бримки... на мен ми звучат малко оксиморонски, но са прекрасни!
Поздрави, elsion! :-) |
Re: Тъмносиво от elsion (negesta@gmail.com) на 18.04.2016 @ 13:54:26 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря :)
Не бях забелязала многозначността, която съм допуснала да се промъкне (не е оксиморон тоест:)
- "стопени" като разтопен метал; те ако бяха изчезнали, ехе :)
Много се радвам, че се засичаме наоколо ;) |
] | |