автор: tetka

Тя се връща. Винаги се връща...
Връща се през пролетта и остава до лятото.Всяка пролет и всяко лято.Идва през пролетта заедно с птиците и разцъфтелите дървета.Началото на всяка пролет.И си тръгва,точно когато плодовете заместват цветчетата-началото на лятото.Винаги.Идва с красотата си,която би могла да завладее света.С цялото си съвършенство и ме кара да се влюбя в нея.Всяка пролет.А аз се влюбвам,въпреки че знам какво ще последва.Всяка пролет.Винаги.А щом настъпи лятото си отива.Толкова бързо,колкото е дошла.Всяко лято си отива и ме оставя сам да ближа раните си.И точно тогава,когато съм я забравил,тя се връща,защото отново е пролет.Всяка пролет.Всяко лято.Всяка година.
Мислил съм да избягам от нея.Да се скрия някъде и никога да не се върна там,но осъзнах,че няма смисъл.Тя ще ме намери.Тя винаги знае къде съм.Просто знае.Усеща мен и местонахождението ми,така както аз усещам нея.Винаги.Чувствам я.Тя лепне по кожата ми,пълзи по вените ми.Живее в мен.Чрез мен.Тя е с мен навсякъде и точно заради това винаги знае къде съм.
Когато някой ме попита коя е тя,винаги казвам:"Човече,трябва да я видиш,за да разбереш."Това,разбира се е лъжа.Самият аз не знам коя е.И всеки път когато я видя съм по-объркан от преди.
Често съм мислил ,че е пролетта.Все пак тогава идва,нали така.С птиците.И е красива колкото нея.Но пролетта трябва да носи радост на хората,а тя ми носи единствено тъга.
Тя държи света ми в ръцете си.В дългите си и тънки пръсти,като на пианист.Тя е всяка една моя причина да дишам,или да не го правя.Тя е пред мен.Тя ме гледа.Тя знае,че е всичко за мен.Тя ме измъчва,вижда как плача и се усмихва на сълзите ми.Тя иска да ме боли.Иска да ме наранява,само за да чуе как викам нейното име.Тя ме мрази.Мрази ме повече от всичко и от всеки.Мрази ме,така както може само тя и само мен.Тя иска да ме убие.Да изтръгне сърцето ми и да го къса парче по парче,докато не остане нищо от него.Тя иска да плача.Това е смисъла на живота и.Иска да гледа как плача,за да може да умре щастлива,да е живяла пълноценно.Иска да събере сълзите ми в шепите си и да ги хвърли на вятъра.Тя е луда,тотално откачена и го знае.И се гордее с това.Тя иска да ме унищожи,да ме раздели на молекули и да ги изгори една по една.Да ме убие...Бавно...Брутално...Мъчително...
Това е тя- саркастична,иронична,злобна и брутална кучка.
Тя има свой стил,свой характер,свой аромат.Аромата и.Или ароматите и.Тя мирише на мента и други приятни неща.Тя ухае на сол и на карамел,на шоколад и на оцет,на цветя и на пръст.Ухае на всичко.Косата и мирише на море,ръцете и-на ванилия.Всяка част от тялото и си има собствена миризма.А всички тези миризми се блъскат.Бият се.Така се получава една смесица- нейния собствен аромат.Аромат,който бих сравнил единствено с ароматът на секс.
Обичам да я гледам когато излиза от банята,увита с хавлия.Обичам да гледам разрошената мокра коса.Да виждам как от всеки кичур пада по една капка.Искам да събирам тези капки в шепите си .По кожата и също има капчици вода.Изглежда сякаш са залепени кристали.Красиво е!Сякаш тези капки винаги са били там,и винаги ще бъдат.А това ме натъжава,защото няма да мога да ги изпия с целувки.
Тя е нежна,като песен на Браян Адамс.Тя всъщност е просто една от многото.Не би трябвало да е по-различна от другите.Трябва да е като тях,но не е.Тя е странна,различна.


- - - - -
Моля ви,кажете дали става...Ако не струва ми кажете за да не си хабя нервите да го довършвам. :) Благодаря!!!