автор: rumpel

Сред града на лилавите сенки,
на поети - лирици и луди -
аз участвам във някаква сценка
с разиграни отдавна етюди.

А на гарата влакът протраква
върху релси до бяло нагрени.
И ухае на липов чай мракът,
и приплакват самотно сирени.

Виж, семафорът в тъмното свети,
пърхат в яркия лъч пеперуди.
Преминавам през град на поети,
на безсънни липи и на луди.