Ти си цвете, родено от една нова дъга!
Бяло ухание докосва сърцето,
и светло е в мойта душа, -
от чувства се сгрява "морето" -
безбрежното на любовта!
Ухание нежно докосва "детето",
и то е безмерно щастливо сега,
живее във мене "щурчето", което
със топлина ти подава ръка.
Светлината е нежна и чиста -
тя в бяло облича мойта душа,
ала от призмата на сърцето
тя се превръща в любовна дъга...