автор: iszaard

Пак гълъби и гларуси по покрива ми скачат.
Така и не дойде да ги погледнеш.
Така и не дочаках до мен да срещнеш здрача,
дори да е веднъж и за последно.

Надеждата, отровната, през мислите се вмъкна,
през нишките сърдечни на очакването.
Не исках да те виждам, премръзнала, изтръпнала,
защото знаех колко много празници

са спрели помежду ни на масите разсипани,
по ъглите, изпълнени с умора.
По улици умислени, във погледи присипнали
на някакви съвсем случайни хора.

Години ни разделят, а не красиви думички.
И няма как сега да ги опиша.
Не исках да те срещам по пътя си залутан -
мъждива светлина, почти излишна.

Дори да не харесвам прийомите му гъвкави,
ще трябва да премина твърдостта му.
И ето, че намерих те, простила или стъпкала
любовни мъки, дружби и измами.

Какво, че днес е сушаво, студено и навъсено,
а вън трепти умислената есен...
Със сигурност не първа си, но, моя обич късна,
в сърцето ми си гълъбова песен.