автор: jantreya

Дъждът изрязва ноти от безмълвие
и пълни шепите на мрака с музика.
Пилее звуци и от тях покълват
акорди от реалност и илюзии.
И вече е необратимо времето.
(А някой казва,че е относително.)
Грешат понякога дори големите,
на своята вселена горди жители.
Смъди нощта охлузена от спомени.
Предчувствия по ъглите залепват.
Подреждам в мисълта си дълго домино
за да се радвам дълго на ефекта му.
Забравям за дъжда.Рисувам руните,
които пророкуват вечна младост.
Една реална мисъл ме целуна
и моите илюзии пропаднаха…