автор: ufff

Ура,Ванко!
Дойде време да научиш как Дъждобранка омагьоса още две дечица.

Всъщност тази част е дългичка, но можеш да си я четеш на почивки:)
Ще започнем с историята на португалчето без галено име(защото никой не успя да му измисли такова), а именно Габриел-Педро-Алесандру-Жоау-Мариуш-Торпила-И-Тортила-Карбораториу-Ораториу Сантуш-Консервантуш да Парагурамагураменса.
Португалското облаче заяви, че му е много трудно да я разкаже, защото всеки път, когато се опита,една кълбовидна мълния му застава на гърлото. Как е посмяла Дъждобранка да омагьоса такова "цоккор"-че (хи-хи, няма да превеждам!)!
-Фама-каза тогава Вагабонд, малтийското облаче,-но нали знаеш, че и другите трябва да разберат какво е станало.Как иначе ще му помогнем.Хайде, разкажи съвсем накратко!
И ето го накраткото(ама не е кратко, мен ако питаш):
-Габриел-Педро-Алесандру-... и т.н. беше едно дете, голям почитател на разделното хранене.:)То ядеше отделно по пет пъти на ден, като много внимаваше да не смесва храните.Еднатата пета се състоеше от ястия с месо- около пет -шест порции наведнъж.Другата пета-само зеленчукови блюда-по десетина броя.Един път дневно-само плодове-не повече от 20 килограма.После(пак веднъж на ден) -сладкиши, но никой не си спомня бройката.И накрая(пак еднократно, разбира се)-морски храни.Последната част от менюто Габриел-...и т.н. я научи от оная приказка на Ръдиърд Киплинг,където Китът ,ако си спомняш, ядеше " паламуди и каракуди; моруни и барбуни;раци-осмокраци;туруци и техните внуци; змиорки-осморки; стриди, скариди, сафриди и всичко , каквото види".Край на цитата. Португалчето добави още лангусти , октоподи,омари, калмари,хайвери, сьомги, риба-треска(ах, тая най я обичам!),акулски филета и дори всякакви модели ядливи водорасли(защо пък не!).Дъждобранка не беше против менюто. Тя просто му завиждаше, дето португалчето винаги я побеждаваше на състезанията по ядене на сладолед.
Когато на последното състезание тя видя, че детето е вече на финала, на който се ядяха сладоледени торти, а тя още беше на една трета от сладоледеното меню(гълтане на фруктови сладоледи), нещо я жегна и едно друго нещо, далеч по-страшно от кълбовидна мълния и заседна в гърлото.Викат му Завист.Тя реши да си отмъсти за неприятното преживяване.Но тъй като все пак Габриел-...и т.н. беше щедро дете и често я черпеше с вкусни неща, Дъждобранка си каза, че трябва да прояви известна благодарност-да го превърне в любимото си животинче:розово прасенце. При това прасенцето да е изключително красиво и изключително розово.
По първата част от магията тя ИЗКЛЮЧИТЕЛНО се затрудни, защото не можа да си избере модел.Защо ли? Ами всички прасенца бяха изключително красиви.Кое да е моделът?Тогава се наложи да избира само измежду изключително розовите прасенца. Най накрая, изтощена от умора, тя забеляза едно искрящо-блестящо-крещящо розово прасенце и-готово! За нейно учудване обаче Габриел-...и т.н. никак не се ядоса на магията , а доволен хукна към първата храна, която му се мярна пред очите. И сега той яде по петнайсет пъти на ден. Нещо в тая магия се обърка. Ама така е-като се намесват лични симпатии в служебни въпроси:)Всъщност Дъждобранка му направи услуга. Единственото неприятно в цялата работа е, че Габриел-...и т.н. изгуби навиците си за разделно хранене и сега смесва всичко.
А пък историята на малката Гюлхан, разказана от турското облаче е много тъжна.И тук бяха намесени лични предпочитания.Защото Дъждобранка харесва деца, които ядат, а към тия, дето не ядат проявява пренебрежение.Срамота! Един ден тя надзърташе през прозореца в дома на злоядото дете и видя следната картинка: до една маса, отрупана с вкуснотийки, майката на Гюлханчето безуспешно се опитваше да накара рожбата си да хапне поне една трохичка За тази цел тя беше наредила от всичко, което се сети. Не искаше да бъде неподготвена в случай, че момиченцето поиска нещо, а то да липсва на масата. Там имаше малеби, реване, баклава, локум, рачел, пестил, петмез, сладко от рози, шербет, халва, бюреци с дюлев мармалад, марципан, саралия,ашуре, сиропирани кестени, кадаиф, даже от ония, запечените смокини с орехи и сметана и....о,мога да изреждам до утре, но спирам дотук, че ако продължа още малко, може и на мен да ми се появи в гърлото онова нещо , дето е по-страшно от кълбовидна мълния(даже името му ме е страх да спомена). :) А пък, ако не знаеш, имената на някои сладкиши са много интересни, като се преведат на български: "плетен тюрбан", "пръстът на везира", "славеево гнездо" и прочие. Има и сладкиш, чийто превод звучи малко неприлично, хи-хи!
Но Гюлханчето за всеобщо учудване само въртеше глава и гледаше тавана, стените, пода, само не масата.Наоколо се бяха наредили всички роднини и съседи и припяваха в хор (е, почти):"Хапни-и-и си за-а-а-алченце поне-е-е!
Да, да , ама не! Това ядоса окончателно Дъждобранка и тя взе решение. Но не го взе веднага, затова спирам дотук, за да си представиш колко време го е мислила до...следващия път!:)


Това обаче не пречи да продължим с краткия курс по малтийски, който може да се окаже по-спешен.Ето ти Приложение 2:

Al( Ал)-отлично;
Ra, може и Jara(Ра,Яра)-виждам , гледам;
Babuna и Bebuna(Бабуна, Бебуна)-лайка , може и маргаритка;
Banju(Баню)-вана
Ziju(Зию)-чичо;
Maduma(Мадума)-тухла(едва ли ще потрябва, ама...);
Xabbla(Шабла)-меч, сабя, но ако искаш да кажеш нож или кинжал, ще трябва да произнесеш : Xabblot(Шаблот);
Babel(Бабел)-навалица, стълпотворение, безпорядък;
Uragan(Ураган)-същото е на български;
Naf(Наф)-знам.


Хайде, стига толкова за днес.Следва КРАЯТ!:))))