След като Пролетта
зеленината си дари,
а вятъра неволно
жълтите фенери изгаси.
След като Есента
разля палитрата си,
а дъжда със сълзи я отми...
Домъчня ми за снежинките,
за крехката им белота.
Студена ще е Зимата,
потръпвам само при мисълта.
От Лятото откраднах Слънце
дълбоко в себе си го скрих,
снежинките да не стопи
щом сняг тихо завали.