автор: FFortuna

От всичко най умея да си тръгвам,
дори и още без да съм дошла,
събирам си илюзиите бързо
от прага на последната врата.

Във хладното и лампите не светят,
залива ме студена тишина,
дочувам само уличните псета
по сенките да лаят във нощта.

Отмервам закъснелите си стъпки -
посоката е винаги една,
щом трябва... отначало ще си тръгна,
привикнала съм вече на това.

Научих се и мога да го правя,
но в тъмното на пътя ми- къде?-
изгубих и последната си вяра,
че някой ще побърза... да ме спре....