автор: RachelLevi

Отдавна е засипан този свят
под пласт от пръст и тишина...
Едно небе опасва ни с звезди
и късче хляб възмездие горчи...

Отдавна е забравен този свят,
но нищо друго няма – да ни брани.
Тъгува нейде тихо старостта
по бавни черно-бели кинодрами.

По родов свят и светли пълни къщи,
по слепите очи на онзи път, дето
не връща „пеещи каруци”, ни помни
детството с вълшебните му звуци...

По шепота на братя и сестри,
които сричат още обичта си.....


Рашел Леви