автор: bezkomentar

Ще дойде ден, във който ще ме няма,
(простете за проклетия шаблон).
Ще зейне под нозете ми бездънна яма
и аз ще рухна в нея като кон.

Дано да бъде падането ми достойно,
(прощавайте, ако ви стресна с вик).
Но двойно живите умирали пак двойно,
а мъртвите приживе - миг.

Но всъщност всичкото това защо е?
Заглавието ще ми сложи точка.
Сега вървя към нищото - спокоен,
една необходима, може би, разходка.