автор: pc_indi

Ти отгледа моята любов.
Беше малка, недохранена и бледа.
Късно -есенна и нощна. Бяла сова.
Тя ми е и птицата последна.
Даде й спокойни рамене,
на които в късен час да долети,
сърце скалисто, клонести ръце,
в които да се свие и гнезди.
Очите ти за нея са небе,
имаш слух за мълчаливите й песни.
Тя е мъдра колкото дете
и не се опитомява лесно,
но към твоята протегната ръка
кротко се снишава всеки път,
връзва вятъра за плачеща върба
и над шепа думички крилете й мълчат.
Опазва ти магията от времето забързано,
а щом потъне пак в небето придошло,
се вижда- на крачето й е пръстена-
червен конец от твоето кълбо.

http://www.youtube.com/watch?v=eu7S80F5fQk